автор: kamo

ПЪРВА СЦЕНА:
Нощем. Гола евтина хотелска стая. Чува се нечие тежко и неравно дишане. Музикалният фон е на финала на The end на Doors, песента заглъхва с финалните кадри на сцената.
Камерата изпълзява от един ъгъл, прави един оборот из стаята, давайка ни близка панорама на отделните детайли и се спира в близък план /анфас/ на лицето на едно 18-годишно момче. Момчето седи на гола маса в средата на стаята. Ръцете му са поставени на масата пред него извън кадъра. Свело е очи и диша учестено сякаш взема важно решение. Зад него на стената виси календар - датата е 1-ви април. Внезапно то поглежда право в обектива, камерата хуква назад, разкривайки масата. На масата има куп листи и химикал, чаша и бутилка, чиния с остатък от сладкиш и картичка. /Момчето е неспокойно, дишането му е учестено, по челото му има едри капки пот/. В момента, в който камерата се отдръпва от него, момчето решително вдига ръка /виждаме че в нея държи револвер/ и си пръсва главата/да се връщаме циклично на този момент/. Камерата дава как кръвта и мозъка му плисват върху листите. Най-отдолу на тях пише: "РОДИХ СЕ СТАРЕЦ, ЩЕ УМРА МЛАД..." Песента заглъхва докато камерата бавно се отдалечава.

ВТОРА СЦЕНА:
На фона на предната картина се чува глас зад кадър, който ще води действието през цялото време от първо лице единствено число /звучи спокойно, дистанцирано, с намек за черно чувство за хумор в тона/.
Глас зад кадър:
- ДААА, НО ТОВА БЕШЕ САМО КРАЯ ИСТОРИЯТА. НЕ ЗНАМ ОБАЧЕ КАКВО БИХТЕ КАЗАЛИ ЗА НАЧАЛОТО...

ТРЕТА СЦЕНА:
Операционна зала в родилно отделение на голяма болница. Фонът е естествената фонограма на болницата. Камерата обикаля около скупчените край операционната маса гърбове на лекарите. Изражда се дете. Чуват се забързано дишане, стонове и резки команди. Отгоре студено свети дежурното осветление, встрани са уредите и апаратурата. Изведнъж проплаква бебе, плачът му преминава в шокиращо старческа кашлица. Бързи, хаотични кадри на паника: широко разтворени очи, уста разчекната в ням писък, вдигнати нагоре ръце. Една от сестрите припада. Камерата надниква над рамото на лекаря, който повръща в мивката. Отзад се чуват викове: "Господи", "Мамка му", "Какво става? КАКВО СТАВА?!"...

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА:
/Връщаме се с десетина години назад - блендата и осветлението - романтичната светлина на меланхоличния спомен за по-добри стари времена/
Денем. Спретната всекидневна в обикновена къща на среднозаможни хора. Чува се песента на птичките. Камерата се промушва през разляляните пердета на отворения прозорец и фокусира върху черно-бяла снимка на усмихнати мъж и жена, застанали прегърнати на морски кей. Жената е бременна - направо огромна. Мъжът - собственически и едновременно притеснен. Снимката е поставена на шкаф сред всекидневната. Звучи тиха лежерна музика /може би "Бяла тишина" на Георги Минчев/. На заден се вижда разфокусираният силует на /може би/ старческа фигура, който пъшкайки тътри краката си по пода и преминава през кадъра. Навън пеят птички/да се връщаме към снимката периодично/...
Глас зад кадър:
- КОГАТО МАМА НАБЛИЖИЛА ОНОВА ТЪЙ БЛАЖЕНО ЗА ВСЯКА ЕДНА ЖЕНА СЪСТОЯНИЕ, НАРЕЧЕНО БРЕМЕННОСТ, БИЛА НАПРАВО ОГРОМНА. НЕ ЕДРА, ПЪЛНА ИЛИ ДОРИ ГОЛЯМА, А ИМЕННО ОГРОМНА!... ЛЕКАРИТЕ БИЛИ МЕКО КАЗАНО ДОСТА ОЗАДАЧЕНИ. ПОПУЛЯРНОТО МНЕНИЕ СРЕД МЕДИЦИНСКИЯ ПЕРСОНАЛ В БОЛНИЦАТА БИЛО, ЧЕ МАМА НОСЕЛА В УТРОБАТА СИ ПОНЕ ЧЕТИРИ ИЛИ ПЕТ БЛИЗНЕТА, АКО НЕ И ЦЕЛИЯ ВАЛУТЕН РЕЗЕРВ НА СТРАНАТА...

ПЕТА СЦЕНА:
Същата стая - разбираме, че е от времето, по което е била направена снемката от предната сцена. Вечер. Бременната ЖЕНА от снимката се е опънала с подпъхната под кръста възглавница на дивана с книга в ръце. Отпред телевизорът тихо бръмчи. МЪЖЪТ и е приседнал на ръба на съседния фотьойл и преглежда разсеяно документи. Поглежда замислен жената:
МЪЖЪТ: Господи, скъпа, навремето се ожених за мотопедче, а сега си имам цял четиритонен камион...
/ЖЕНАТА се усмихва благо и всеопрощаващо без много-много да се впряга. МЪЖЪТ въздъхва и се връща към работата си/

Глас зад кадър:
- ДААА - ГОРКИЯТ МИ ТАТКО. ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ ПО ТОВА ВРЕМЕ МАМА НАИСТИНА ПРЕДСТАВЛЯВАЛА ВНУШИТЕЛНА ГЛЕДКА. И ВСЕ ПАК ТОГАВА ЖИВОТЪТ ИМ Е БИЛ НЕСРАВНИМО ПО-ПРОСТ, А НАДЕЖДИТЕ ЖИВИ... ЛИЧИ СИ ДОРИ НА ОНАЗИ СТАРА МОМЕНТАЛНА СНИМКА, ПРАВЕНА КОЙ ЗНАЕ КЪДЕ В ДНИТЕ ПРЕДИ РАЖДАНЕТО МИ. И ДВАМАТА ИЗГЛЕЖДАТ ТОЛКОВА НЕВИННИ, ТОЛКОВА МЛАДИ И ... НЕЗНАЕЩИ...БЛАЖЕНИ СА НИСШИТЕ ДУХОМ, ЗАЩОТО ТЯХНО Е ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО. АМИН...

ШЕСТА СЦЕНА:
Връщаме се отново в родилната зала, но вече от друг ъгъл и в друг момент. Лекарят току що е спрял да повръща и с празен поглед пали цигара с трепереща ръка. В огледалото пред него се отразява хаоса в операционната, припадналата сестра, суетящите се медици, масата в центъра с неясните силуети на родилката и новороденото/да се връщаме към този момент/... Календарът на масата показва 1-ви април...
Глас зад кадър:
- ЛЕКАРЯТ, КОЙТО ИЗРАЖДАЛ МАМА, БИЛ ОПИТЕН ГИНЕКОЛОГ СЪС СОЛЕДИН СТАЖ, НО И ЗА НЕГО БИЛО ИСТИНСКО ИЗПИТАНИЕ ДА НЕ ПОЛУЧИ ИСТЕРИЧЕН ПРИПАДЪК, КОГАТО СЛЕД БЛИЗО ТРИЧАСОВИТЕ РОДИЛНИ МЪКИ ВИДЯЛ КАКВО СЕ Е ПОЯВИЛО НА БЕЛИЯ СВЯТ С НЕГОВА ПОМОЩ ОТ ОЧЕВИДНО БЕЗДЪННАТА УТРОБА НА МЛАДАТА РОДИЛКА. ЕДВА МНОГО-МНОГО ГОДИНИ ПО-КЪСНО - КОГАТО ВЕЧЕ МУ ОСТАВАХА ЕДВА НЯКОЛКО МЕСЕЦА ЖИВОТ, ТАТЕ СКЛОНИ ДА МИ РАЗКАЖЕ КАКВО ТОЧНО Е СТАНАЛО ТОГАВА ПО ХАРАКТЕРНИЯ СИ УСУКАН И МЪГЛЯВ НАЧИН, КАКТО САМО ТОЙ СИ ГО УМЕЕШЕ...

СЕДМА СЦЕНА:
Верандата на малка хижа високо в планината. Приятен есенен ден. Чува се песента на птиците и ромона на потока. Камерата слиза от пожълтелите корони на дърветата и следи разговор между старец и мъж около 40-50 години - явно баща и син. Старецът е немощен, главата му трепери на тънкия врат, брадясал и явно впиянчен, с леко налудничав поглед. Държи в ръка чаша. Синът му си дялка нещо на стъпалата на верандата. Наоколо - пасторална картина - дъбове, поляна, кладенец, птички, облачета в небето... До верандата има ред гробчета на домашни любимци/да се връщам към тях периодично - редицата расте, времето минава/.
СТАРЕЦЪТ: ВЯРВАЙ МИ СИНКО ВЕЧЕ СЕ БЯХ ПОБЪРКАЛ ОТ НЕРВИ ЩОТО БЕШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО ЧЕ СЛЕД РАЖДАНЕТО ЩЕ ТРЯБВА ДА ИЗХРАНВАМ ЦЯЛ ЕДИН ПРОКЛЕТ ФУТБОЛЕН ОТБОР, АКО ЧОВЕК МОЖЕШЕ ДА СЪДИ ПО ИДИОТСКИЯ КОРЕМ НА МАЙКА ТИ, КОГАТО НАЙ-СЕТНЕ ИЗВЕДНЪЖ НЕЩО КАЗА "ПЛЬОК!"... ДАДА - ТОЧНО ТАКА КАЗА "ПЛЬОК!" И ДЪРТАТА БРАНТИЯ - СЕСТРАТА ДЕ, ПРИПАДНА. БРЕ, ВИКАМ СИ, МОЙТА Е РОДИЛА НЕЩО Я РОГАТО, Я С ДВЕ ГЛАВИ, Я ЩЕ ПРИЛИЧА НА СЛАВИ ТРИФОНОВ, ЩОМ И ДОКТОРЧЕТО СЕ РАЗПОВРЪЩА В МИВКАТА, АМА КВО ДА ПРАЙШ - НАЛИ СЪМ БАЩА - МЕЧКА СТРАХ, МЕН НЕ СТРАХ - НАДНИКНАХ НАД РАМОТО НА ДОКТОРЯТА КЪМ МАЙКА ТИ, КОЙТО ЛЕЖЕШЕ КАТО ИЗПИХНАЛ БАЛОН НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА... Е, НЕ БЕШЕ РОГАТО ИЛИ С ДВЕ ГЛАВИ... БЕШЕ ТИ... И АЗ САМО ЗА МАЛКО ДЕТО НЕ ПРИПАДНАХ ТОГАВА, ЩЕ МЕ ИЗВИНЯВАШ, МОМЧЕТО МИ...

ОСМА СЦЕНА:
Отново сме в операционната. Този път камерата гледа през очите на СТАРЕЦА, който се надвесва над нечие рамо и визира родилката на масата. Сред локва кръв и околоплодна течност между краката на припадналата родилка се гърчи, кашля с тютюнджийска кашлица и се опитва да се изправи... един старец. Дребен, хилав и брадясал, чисто гол разбира се. Наоколо цари паника.
Глас зад кадър:
- Е, ПРИЯТНО МИ Е - ТОВА СЪМ БИЛ АЗ... НЕВЕРОЯТНО, НАЛИ? НЯМА КАК ОБАЧЕ - НАЛИ СЪМ ИМ БИЛ ДЕТЕ - КРЪВ ОТ ТЯХНАТА КРЪВ И ПЛЪТ ОТ ТЯХНАТА ПЛЪТ - ТРЯБВАЛО Е ДА МЕ ПРИЕМАТ...

ДЕВЕТА СЦЕНА:
Епизодични кадри от медицински консулти, търченето на БАЩАТА по билнични коридори и кабинети, майката - лежаща упоена и почти откачила в интензивното отделение. Кадри от това как той - проспериращ икономист-счетоводител, излиза в безсрочен неплатен отпуск въпреки протестите на шефовете си, как разпродава имущество и купува на старо голямо комби, как разговаря по телефона с агенция по недвижими имущества и купува къща в дълбоката провинция, как отчаяно се налива сам в кръчмата - неспособен да проумее и ДА ПРИЕМЕ това, което го е сполетяло. Състарява се не с дни, а с часове. /нощни и дневни кадри, музикалният фон - задъхана, нервна музика, динамична камера и монтаж/...
Глас зад кадър:
- ХЕХЕ, ГОЛЯМА ДАНДАНИЯ ЩЕ ДА Е БИЛО - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ САМО. НЕ ЕДНА И ДВЕ НАУЧНИ СТЕПЕНИ СА БИЛИ ПРИСЪДЕНИ ОКОЛО "МОЯ СЛУЧАЙ" В ОНЕЗИ ДНИ, НЕ МАЛКО НАУЧНИ ПРИНЦИПИ СА БИЛИ ДО ОСНОВА ПРОМЕНЕНИ, И НЕ МАЛКО НАУЧНИ КОНСУЛТИ ОТ СТРАНАТА И ЧУЖБИНА СА СИ БЛЪСКАЛИ ГЛАВИТЕ НАД "БЕЗПРЕЦЕДЕНТНОТО ЧУДО" - ТОЕСТ МОЯ МИЛОСТ... ДААА, ИЗВЕСТЕН ЧОВЕК СЪМ БИЛ ПО ОНОВА ВРЕМЕ, САМО ДЕТО НА ГОРКИТЕ МИ РОДИТЕЛИ ТОВА НЕ ИМ ПОМАГАЛО ПО НИКАКЪВ НАЧИН, АМА ХИЧ... ЕУ, ЦЯЛАТА ДАНДАНИЯ ПРОДЪЛЖИЛА ДО ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЛЕТЕН ДЕН, В КОЙТО БАЩА МИ ВСЕ ПАК НЕ ИЗТРЕЗНЯЛ ОТ МЪКАТА СИ И ОТ ОГРОМНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЕВТИН АЛКОХОЛ, С КОЯТО СЕ ОПИТВАЛ ДА Я ПОТУШИ, И ПОД ОЧЕВИДНО НЕОДОБРИТЕЛНИЯ ПОГЛЕД НА МЕДИЦИНАТА С ГЛАВНО "М" НЕ ПРИБРАЛ МЕН И ГОРКАТА МИ МАЙКА НА СИГУРНО МЯСТО. ДАЛЕЧ ОТ ХОРАТА. ДАЛЕЧ ОТ ВСИЧКО...

ДЕСЕТА СЦЕНА:
Нощем в семейното комби на път. От радиото в колата звучи нещо на АрИЕм или Ю2. На задната седалка СТАРЧЕТО се държи като дете - оглежда се в нощта, лигави се и нещо си бърбори. До него свит спи сиамският котарак на семейството - Лъки. Отпред МАЙКАТА спи упоена с отметната на облегалката глава и измъчен вид на лицето. Бащата кара и мрачно пуши, забил поглед в осветеното от фаровете шосе отпред. Размишлява. От време на време фаровете хващат страннни образи-символи в лудия си нощен бряг - трикрако куче, самотен стопаджия с табелка "КЪМ КРАЯ НА СВЕТА", ведро проскърцващо над празен кладенец, труп на птица на платното, детска количка, катурната в канавката...

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Денем - ранна утрин през лятото. Малко прашно градче в полите на планината. Обвито в облаци прахоляк изкаляното и раздрънкано комби пропърля по главната улица, следено от неприязнените и любопитни погледи на мествните - разпасан дебел полицай, кварталния пияница, бабички на пейка пред бакалията, 2-3 махленски деца. Колата завива по пътя, спира за секунда, за да пита за посоката и отбива по тясно отклонение, водещо нагоре по склона на планината. На площада се завързва кратък спор.
ПИЯНИЦАТА: СТАРШИ, КВИ СА ТИЯ БЕ, НАЧАЛСТВО? ЩО НЕ ГИ СПРЯ - НАЛИ ВИДЯ, ЧЕ НЕ СА ТУКАШНИ?
ПОЛИЦАЯТ: ТИ ДА СИ ЗАТВАРЯШ ПЛЮВАЛНИКА... НАЙ-ДОБРЕ ВЪРВИ ДА ИЗТРЕЗНЕЕШ У ВАС НА СЯНКА ДОКАТО НЕ СЪМ ТЕ ОКОШАРИЛ... ХМ, ЧУДЯ СЕ...
БАБА 1: ДА НЕ СА ОТ ДАНЪЧНИТЕ А?
БАБА 2: ИЛИ ПЪК ПОЛИТИЦИ НЯКАКВИ - НАЛИ ПАК ИДАТ ИЗБОРИ...
ПОЛИЦАЯТ: АБЕ КАКВО СТЕ ПОЩУРЕЛИ ВСИЧКИ... АМА ЧУДНА РАБОТА - ПОСРЕД ЛЯТО НАКЪДЕ СА ТРЪГНАЛИ ТИЯ ГРАЖДАНЯ ТУК ИЗ ПУЩИНАКА... ЩЕ ВЗЕМА ДА СЪБУДЯ КМЕТА...
ДЕТЕ 1: НОВИТЕ СА. ПИТАХА МЕ НАКЪДЕ Е ПЪТЯ КЪМ ХИЖАТА ДО ПОТОКА. НАЛИ ПОЩАДЖИЯТА КАЗА, ЧЕ НЯКАКВО СЕМЕЙСТВО ОТ ГРАДА Е КУПИЛО ИМОТА.
ДЕТЕ 2: ТРИМА СА - МЪЖ, ЖЕНА И ЕДИН СМЕШЕН ДЯДКА...ИМАТ И КОТКА...ОБАЧЕ ПЪК МИ ДАДОХА БОНБОН.
ДЕТЕ 1: И НА МЕН, И НА МЕН!
ПИЯНИЦА: Я ДА ВИДЯ, МОЙТО МОМЧЕ...
ПОЛИЦАЙ: АБЕ АЗ ЩО НЕ ВИ ТАКОВАМ... АЙДЕ НЕ СЕ МОТАЙТЕ ТУК. СЛЕДОБЕД ЩЕ ОТИДЕМ ДА ГИ ВИДИМ ЩО ЗА ПТИЦИ СА С КМЕТА. НЕКА ПЪРВО СЕ НАСТАНЯТ ГРАЖДАНЯТА ПЪК ПОСЛЕ ЩЕ ВИДИМ...

Групичката се разтурва. Остава полицаят, който озадачено се чеше по голото теме, после влиза с решителни крачки в пивницата.

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Денем. Канцеларията на местната мебелна фабрика. Бащата стои притеснен на стол пред бюрото, зад което се е разплул самодоволен дебелак. Явно директорът.
ДИРЕКТОР: АХА, БИВШ ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ В ЕДНА ОТ ОНИЯ СЪМНИТЕЛНИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ КОМПАНИИ, А? ИНТЕРЕСНО...
БАЩАТА: АМИ... ТЯ Е ОТ ВОДЕЩИТЕ В БРАНША... 11 ГОДИНИ БЯХ НА ТАЗИ ДЛЪЖНОСТ...
ДИРЕКТОРЪТ: И НЕ СА ВИ УВОЛНИЛИ, ВИКАШ. САМ СИ НАПУСНАЛ.
БАЩАТА: ДА... НАЛОЖИ СЕ. ЗАТОВА СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВАС.
ДИРЕКТОР: Е КАК ЩЕ Я КАРАТЕ В ТОЯ ПУЩИНАК ВИЕ ГРАДСКИТЕ МНОГО МИ Е ИНТЕРЕСНО... БАРАБАР С ЖЕНАТА, ДЯДКАТА, ЧЕ И КОТКА... ДЕЦА НЯМАТЕ ЛИ?
БАЩАТА: ЪЪЪ... НЕ... НЕ, НЯМАМЕ. НЕ МОЖЕМ. СЪПРУГАТА МИ МНОГО ИСКА, НО НЯМА КАК ПРОСТО. КАК ЛИ НЕ СЕ МЪЧИХМЕ.
ДИРЕКТОР: ДАААА, ЛОША РАБОТА, ГРАДСКИ... Е, КВО ДА ТЕ ПРАВИМ - ЩЕ ТЕ УРЕДИМ НЯКАК СИ... ИМАМ ТУК ЕДНО МЯСТО КАТО ОБЩ РАБОТНИК В ПРОИЗВОДСТВОТО... ПЪРВОНАЧАЛНО РАЗБИРА СЕ... КАКВО ЩЕ КАЖЕШ, ГРАДСКИ?

Виждаме по израза на лицето на БАЩАТА примирението му. Камерата дава как си стискат ръцете, после той излиза от кабинета и се спуска надолу по стълбата. Раменете му са увиснали. Излиза на улицата, качва се в комбито и потегля към хижата в предпланината, в която са се нанесли...
Глас зад кадър:
- ДААА, ГОРКИЯТ МИ БАЩА. ХИЧ НЕ Е БИЛА РОЗОВА КАРТИНКАТА. ПРЕДСТАВЯМ СИ КАК СЕ Е ПОЧУВСТВАЛ ТОЙ, ТИПИЧНОТО ГРАДСКО ЧЕДО, ПРЕУСПЯВАЩ ИКОНОМИСТ С ПО-МЛАДА ЛЮБОВНИЦА И ПЕРСПЕКТИВИ В ИЗРАСТВАНЕТО В СЛУЖБАТА, ТАМ - НА ЗАДНИКА НА ГЕОГРАФИЯТА, ЗАХВЪРЛЕН В ПУСТОШТА НА РЪЦЕ С ОБЕЗУМЯЛАТА СИ ОТ МЪКА И ОТ ОПИАТИ СЪПРУГА И С МЕН - НЕГОВИЯТ, ХМ, ПЪРВОРОДЕН СИН - НОВОТО ЧУДО НА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА. АЗ-75-ГОДИШНОТО ПЕЛЕНАЧЕ, МАЙЧИЦЕ.... ПРЕДПОЛАГАМ ЧЕ ДОРИ И БЕЗ ДА СЕ УСЕТИ АВТОМАТИЧНО СИ Е НАПРАВИЛ "ГОДИШНИЯ БАЛАНС" И ТОЙ НЕ ЩЕ ДА Е БИЛ МНОГО УТЕШИТЕЛЕН. ПРИХОДИ - НИКАКВИ, ЗАГУБИ - ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СЕ СЕТИШ... ВЪПРЕКИ ТОВА ТОЙ НЕ НАПИСАЛ КНИГА ЗА МЕН, НЕ ПРОДАЛ ИСТОРИЯТА МИ НА НЯКОЙ ЕЖЕДНЕВНИК, НЕ МЕ ЦАНИЛ В НЯКОЙ ПЪТУВАЩ ЦИРК И ДОРИ НЕ МЕ ОСТАВИЛ В СИРОПИТАЛИЩЕ. БИЛ ЧОВЕК С ЧУВСТВО ЗА ДЪЛГ И ИМЕННО ТОВА МУ Е ИЗЯЛО ГЛАВАТА В КРАЙНА СМЕТКА. БАЩА - КАКВО ДА ГО ПРАВИШ...

Верандата на къщата. Денем. СТАРЕЦЪТ и МЪЖЪТ разговарят. До тях кротко дреме куче.
СТАРЕЦ: НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ, МОЙТО МОМЧЕ, НИТО НА ОЧИТЕ СИ, НИТО НА ПРИКАЗКИТЕ НА ВСИЧКИТЕ МУ ТАМ ДОКТОРИ И ДОКТОРИЦИ, ДЕТО ИСКАХА ДА СИ ТЕ ВЗЕМАТ И ДА ЧОВЪРКАТ В МОЗЪКА ТИ ИЛИ КАКВОТО ТАМ, МАМКА ИМ ИСКАХА ДА ПРАВЯТ С ТЕБ... ВСЕ ПАК СМЕ ЕДНА ПЛЪТ И КРЪВ НАЛИ ТАКА? НАЛИ СЪМ ПРАВ, МАМИЦАТА МУ?! НИЩО, ЧЕ ОЩЕ ПРИ РАЖДАНЕТО СИ ИЗГЛЕЖДАШЕ МАЛКО ....ЪЪЪ ... СТАРИЧЪК...

Глас зад кадър:
- СТАРИЧЪК,ХАХА. ПО СОБСТВЕНИТЕ МИ СКРОМНИ ИЗЧИСЛЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО СИ СЪМ БИЛ С НЯКАКВИ СИ ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-ВЪЗРАСТЕН ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ДЯДО И ПОЧТИ НАБОР НА ПРЕЗИДЕНТА БУШ. СТАРИЧЪК...

МЪЖ: СЪЖАЛЯВАМ, ТАТКО...
СТАРЕЦ: АБЕ МАЙНАТА МУ... ТО И БЕЗ ТОВА ВСИЧКО ВЕЧЕ СИ ОТИВА ПО РЕДА. НАШАТА ВЕЧЕ Е ЯСНА, ДАНО ТИ ДА СИ НАРЕД... ПЪК И КАТО СЕ ЗАМИСЛИШ, НЕ БЕШЕ ЧАК ТОЛКОВА ЗЛЕ...НЕ ПО-ЗЛЕ ОТ ТОВА НАПРИМЕР ДА ИМАШ АСТМАТИЧНО КУЧЕ ИЛИ ТЪЩА-ЕПИЛЕПТИЧКА... ДАЖЕ ПО ЕДНО ВРЕМЕ ВЗЕ ДА НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ЖИВЕЕМ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЮБИМ ПРЕСТАРЯЛ ДЯДО И ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДАШЕ ДОРИ НАРЕД - АКО ГО ПОГЛЕДНЕШ ОТ ТАЗИ МУ СТРАНА... ТАКА ДЕ - КАКВО ТОЛКОВА, МАМИЦАТА МУ...

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Редуващи се сцени от сивото им и еднообразно ежедневие. Детайли от живота им в малката предпланинска хижа: майката готви и си тананика нещо - вече е посивяла, свита и все така упоена от успокоителните и може би алкохола, но се опитва да се прави, че нищо не се е случило. Бащата на работа във фабриката, отказващ на колеги да пийнат по чашка след смяна, на път с комбито, поправящ нещо в къщата или градината. Дядото, който щъка безметежно насам-натам, играе си с котката, гледа телевизия, храни се, къпят го, обличат го, водят го до тоалетната/!!!!/. С една дума - държи се като типично дете. Маркираме поредният му странен рожден ден, на който се подмладява с още една годена - календара - 1-ви април. Погребват сиамския котарак, който умира от старост. Вземат си нов рижав котарак, който отново кръщават Лъки - така както ще кръщават всички домашни любимци след него - това е началото на малката редичка гробчета пред къщата, която ще нараства постепенно с течение на времето.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЦЕНА:
На фона на ежедневието им, виждаме минаващи ловци, отблъснати колеги и случайни познати по чашка, овчар или влюбена двойка, от която родителите старателно крият СТАРЕЦА...
Глас зад кадър:
- ТАКА ЕДНООБРАЗНО И СКУЧНО, НО ОТ ДРУГА СТРАНА - СИГУРНО И СПОКОЙНО СЕ ТЕЧАЛИ ДНИТЕ. ПРОБЛЕМЪТ БИЛ ЕДИНСТВЕНО В ТОВА КАК ДА МЕ ОПАЗЯТ ОТ ХОРСКИТЕ ОЧИ И ОТ ЛЮБОПИТСТВОТО НА МЕСТНИТЕ... САМИ ЗНАЕТЕ ЧЕ НЯМА НИЩО ПО-ЛЮБОПИТНО ОТ ДИВИЯ ПРОВИНЦИАЛИСТ, КОЙТО УМИРА ДА СИ ВРЕ НОСА НАВСЯКЪДЕ, ДОКАТО НЕ МУ ГО ПРИЩИПЯТ С ВРАТАТА ЕДИН ДЕН...

ПЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Вечер. Домът на дебелия директор на фабриката и още по дебелата му жена. Двамата се тъпчат на масата в кухнята и разговарят с пълна уста.
ДИРЕКТОР: АБЕ ЧУДЕН ЧОВЕК Е ТОЯ ГРАДСКИЯ... ПОЛОВИН ГОДИНА ВЕЧЕ СА ТУК, А ОЩЕ НЕ СЪМ ВИДЯЛ НИ ЖЕНА МУ, НИ БАЩА МУ...
ЖЕНАТА: В МАГАЗИНА КАЗВАТ, ЧЕ РАЗПРАВЯЛ, ЧЕ ЖЕНА МУ Е БОЛНАВА И САМОЖИВА... КАРАЛА НА ЛЕКАРСТВА, ЗАТОВА НЕ СЛИЗАЛА ДО ЦЕНТЪРА.
ДИРЕКТОР: АБЕ ЗНАМ ЛИ ГИ - ГРАЖДАНИ. ТО СИГУРНО И ДЯДКАТА СЪВСЕМ Е ИЗКУКАЛ ЩОМ ДОРИ И ГОРСКИЯ НЕ ГО Е ВИЖДАЛ. НИ ПЕНСИЯ МУ ИДЕ ТУКА В ПОЩАТА, НИ НИЩО, ВСЕ ЕДНО ГО НЯМА.
ЖЕНАТА: АЗ ПЪК СЪМ ЧУВАЛА ЗА ЕДНИ, ДЕТО КАТО УМРЯЛ ТЕХНИЯ ДЪРТАК, ГО СЛОЖИЛИ ВЪВ ФРИЗЕРА, ЧЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МУ ЦУЦАТ ПЕНСИЯТА...
ДИРЕКТОР: АБЕ И ТИ СИ МИ ЕДНА ПРОСТАЧКА! ЧОВЕК ЕДНО И ГОВОРИ, ТЯ ДРУГО МЕЛИ.
ЖЕНАТА: ИСТИНА Е, ТИ КАЗВАМ... МОЖЕ И НА ТИЯ ДА НЕ ИМ Е ЧИСТА НЕЩО РАБОТАТА... ЗАЩО ЩЕ СЕ КРИЯТ ИНАЧЕ, А?
ДИРЕКТОР: АБЕ МАЙНАТА ИМ - Я ДАЙ ОЩЕ МАЛКО ОТ ПЕЧЕНОТО.

Продължават да ядат като фон на говора на диктора.
Глас зад кадър:
- ЧУДНИ ХОРА - ДА ИМ ИМАМ НЕЗДРАВОТО ЛЮБОПИТСТВО. НЕ ЗНАЯТ ЛИ ТЕ ЧЕ ЛЮБОПИТСТВОТО УБИВА КОТКАТА? НЕ - МИСЛЯ АЗ. АКО ИМАХА И НАЙ-БЕГЛА ПРЕСТАВА КАКВО ТОЧНО КРИЕ ТАТЕ, СИГУРНО ЩЯХА ДА ГО ПОВЪРНАТ В СКУТА СИ, ТОВА С КОЕТО СЕ ТЪПЧАТ В МОМЕНТА... ХЕХЕ, МАЛКО СЕМЕЙСТВО СМЕ БИЛИ НИЕ, АМА УНИКАЛНО ДО НЕЗНАМ СИ КЪДЕ. ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧАЛ. НАШИТЕ СЕ ПРИМИРИЛИ ДОКОЛКОТО ВЪОБЩЕ ТОВА Е ВЪЗМОЖНО СЪС СЪДБАТА СИ И ЗАЖИВЕЛИ С МЕН... ВСЕ ЕДНО ЖИВЕЯТ СЪС СОБСТВЕНИЯ СИ ДЯДО, А НЕ С ... ХМ... СТРАННИЯ СИ СИН... САМО ДЕТО ДЯДОВЦИТЕ ОБИКНОВЕНО ДОСТОЛЕПНО ОСТАРЯВАТ, ДОКАТО АЗ....

ШЕСТНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Денем. Ранна сутрин в късната есен или началото на зимата. БАЩАТА и МАЙКАТА бавно се разбуждат в семейното ложе. Часовникът звъни. Показва шест без десет - време е за работа. Майката се отправя към кухнята да сложи закуската, бащата влиза в банята. Оттатък се чува СТАРЕЦЪТ, който сумти, оригва се и пърди, докато се опитва да приготви сутрешния си тоалет. Чува се сутрешният блок на местната радиостанция. Върви прогнозата за времето.
Оранжевият котарак скача на прозореца и иска закуската си. Просветлява.

СЕДЕМНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Банята. БАЩАТА се бръсне пред огледалото и по навик си подсвирква под мустак. Оттатък се чува как МАЙКАТА подрънква с приборите, докато приготвя храната. Чува се звук от тътрещи се стъпки и в запотеното огледало зад рамото на БАЩАТА се вижда отражението на СТАРЕЦА, който с пъшкане се намества на тоалетната чиния.

ОСЕМНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Близък план на очите на БАЩАТА. Той се е оцъклил в огледалото, стиснал в ръка забравената самобръсначка, полуобръснат с пяна на лицето, наблюдавайки как зад гърба му странният му син-старец САМ свършил работата си на тоалетната чиния, САМ използвал рулото тоалетна хартия и то както никога по предназначение, САМ пуснал водата от казанчето и СЪВСЕМ САМ закопчал гащите си без дори да обърка копчетата. После СТАРЕЦЪТ се затътрил към вратата на банята към закуската си. БАЩАТА вече отдавна не си свирукал.
СТАРЕЦ: ДОБРУТРО, ТАТИ /профъфляйки първите си думи/

На фона на заглъхващото бълбукане на казанчето в банята и на изуменото отражение на БАЩАТА, на фона на това как СТАРЕЦЪТ се храни САМ за пръв път с кашата си на масата в кухнята, а БАЩАТА се приближава до не по-малко изумената МАЙКА, бършейки в движение пяната от лицето си с хавлията. После двамата се прегръщат немощно през рамо и мълчаливо наблюдават, чудейки се да се разплачат ли или да се смеят до припадък...
Глас зад кадър:
- ХА СЕГА ДЕ! ПАК ИЗНЕНАДА! НЯМАТ СВЪРШЕК ЧУДАТА БОЖИИ - ПОНЕ НЕ И В ТОВА СЕМЕЙСТВО, ХАХАХА... "ДЕТЕТО" ХОДЕЛО ПО НУЖДА САМО, ЧЕ И ДАЖЕ СЕ ХРАНЕЛО, БЕЗ МНОГО-МНОГО ДА СЕ ОКАПЕ... НЯМАЛО ГИ ИЗПОЦАПАНИТЕ ПРЪСТИ, НЕСРЪЧНИТЕ ДВИЖЕНИЯ НА ВДЪРВЕН ПОЛУИМБЕЦИЛ И ГУЗНИЯ ПОГЛЕД НА ХВАНАТО В КРАЧКА КУЧЕ. ДОРИ НЕ СЪМ СИ ПРИКАЗВАЛ САМ НА СЕБЕ СИ НЯКАКВИ НЕСВЪРЗАНИ ДИВОТИИ КАКТО СИ МУ БИЛО РЕДА ДО ТОЗИ МОМЕНТ, А СЪМ ГОВОРЕЛ ВЕЧЕ КАТО ИСТИНСКИ ЧОВЕК, ХАХА... С ДРУГИ ДУМИ - "БЕБЕТО" ВЕЧЕ ПРОХОЖДАЛО. АМИ СЕГА?

МЪЖЪТ: ДУПЕ ДА НИ Е ЯКО...
Глас зад кадър:
- ПРАВ Е БИЛ, ГОРКИЯТ ЧОВЕЧЕЦ... САМО ДЕТО И ТОЙ САМИЯТ В НЕГО МОМЕНТ НЕ Е ПРЕДПОЛАГАЛ КАКВО ТОЧНО ОЩЕ ГО ЧАКА...

ДЕВЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА:
Привечер. МЪЖЪТ и ЖЕНАТА стоят в полутъмната всекидневна хванати за ръце, заслушани в звуците, идващи от банята. Там под душа СТАРЕЦЪТ, който до този момент не можел дори и да се измие сам и не успявал да произнесе дори и една смислена дума, сега се къпел вече близо час, пеейки мръсни веселяшки песнички под душа /разбираме го от диалога им/

ДВАДЕСЕТА СЦЕНА:
Сутрин. Канапето пред телевизора. МАЙКАТА плете, БАЩАТА чете вестник. СТАРЕЦЪТ гледа аеробика по телевизията с все по-нарастващо въодушевление. Родителите му с погнуса, идненада и недоверие наблюдават набъбващата му ерекция и похотливия поглед в доскоро асексуалните му старчески очи, докато наблюдава полуразголените момичета.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА СЦЕНА:
Вечер. Задният двор. СТАРЕЦЪТ току що е откраднал няколко от цигарите на БАЩАТА и с явно удоволствие пуши първата цигара в живота си. Откъм къщата се чува ядосания глас на БАЩАТА.
БАЩАТА: НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! НЕ ИЗДЪРЖАМ, ЧУВАШ ЛИ?! ТОВА ВЕЧЕ Е ВЪРХЪТ! ЩЕ МЕ ДОВЪРШИ ТОЗИ... ТОЗИ... ЧОВЕК... СТИГА МИ ДА ГЛЕДАМ КАК СЕ ДЪРВИ ПРИ ВИДА НА ВСИЧКО ДЕТО НОСИ ПОЛА ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, КАК ПЕЕ ПЕСНИЧКИ ПОД ДУША, КАК ОТ ДЕН НА ДЕН СЯКАШ СЕ ПОДМЛАДЯВА, ДОКАТО АЗ СЪМ СЕ ПРЕВЪРНАЛ В ПАРЦАЛ. ПИСНА МИ ОТ ВСИЧКО!... А СЕГА И ОТ ЦИГАРИТЕ МИ КРАДЕ... ДОКЪДЕ ЩЕ НИ ДОВЕДЕ ВСИЧКО ТОВА, КАЖИ МИ, ДОКЪДЕ?!?


ДВАДЕСЕТ И ВТОРА СЦЕНА:
Сутрин пред огледалото в банята. Жизнерадостна и бодра мелодия от радиото. Чува се как шета ЖЕНАТА в кухнята. БАЩАТА и СТАРЕЦЪТ вече се бръснат един до друг. В първия кадър косата и брадата на БАЩАТА са все още по-гъсти и по-тъмни от тези на сина му. И двамата свирукът - СТАРЕЦЪТ откривайки този цял един нов свят, който се разкрива пред него, БАЩАТА - все още неспособен да проумее какво точно става, но разкъсван между тревогата си и радостта си, че сбъркания му син все пак започва да заприличва на човек. В следващия кадър те отново са рамо до рамо - разбираме че е минал определен период от време. Сега вече косата и брадата на БАЩАТА са несравнимо по-сиви и редки от нези на СТАРЕЦЪТ, който видимо розовее и пълнее, космите по лицето му са се сгъстили и потъмнели. Сега вече БАЩАТА мрачно мълчи и не си свирука. Свирука само СТАРЕЦЪТ и игриво му намига.

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА СЦЕНА:
Зима. Денем. СТАРЕЦЪТ се връща от разходка в гората заедно с поредното куче, кръстено Лъки. Отупва снега от краката си, влиза в къщата съблича палтото си. МЪЖЪТ и ЖЕНАТА са вътре, заети с обичайните си занимания.
СТАРЕЦ: ЗДРАВЕЙТЕ, МАМО, ТАТЕ. КАК СМЕ ДНЕС?
БАЩАТА: ДОБРЕ-ДОБРЕ, МОМЧЕТО МИ, БЛАГОДАРЯ.
МАЙКАТА: ЗДРАВЕЙ, СИНКО...
СТАРЕЦ: СЛАВА БОГУ - Е, АЗ ЩЕ ПОЧЕТА.../подсвирква си, те го следят с поглед из стаята/

Зима. Денем. Пред камината или прозореца. СТАРЕЦЪТ жадно чете книга, коментира прочетеното, пийва си или хапва нещо, подхвърля на кучето, смее се на някоя шега - оживен е.
Глас зад кадър:
- КАТО ЧЕ ЛИ ДОЛУ-ГОРЕ ОТ ТОВА ВРЕМЕ СА И ПО-СВЪРЗАНИТЕ МИ СПОМЕНИ ОТ ЖИВОТА НИ... ЯВНО СЪМ БИЛ НАВЛЯЗЪЛ В НОВА ФАЗА, КАКТО ГОРКИТЕ МИ РОДИТЕЛИ УСПЕЛИ ДА СЕ УБЕДЯТ САМО ЗА СЕДМИЦА-ДВЕ СЛУХТЕНЕ, КОСИ ПОГЛЕДИ И МРАЧНИ ДОГАДКИ... ДЪРТАКЪТ, С КОЙТО КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ГОСПОД ГИ БИЛ НАКАЗАЛ, НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ И СЕ ПОДМЛАДЯВАЛ С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО! СИНЪТ ИМ СЕ ЗАВРЪЩАЛ КЪМ НАЧАЛОТО! ГОСПОДИ!!! ТОВА НЕ ЩЕ ДА Е БИЛО ОСОБЕНО РАДОСТНА НОВИНА. НАДАЛИ Е БИЛО И ОСОБЕНО ПРИЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЗА ОКОЛНИТЕ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА МЕН САМИЯ РАЗБИРА СЕ. .. А БЯХА ХУБАВИ БЕЗМЕТЕЖНИ ДНИ, ХАХА, ПОНЕ ЗА ГОСПОДИН ОСМОТО ЧУДО НА СВЕТА...И ТАКА ПРОДЪЛЖИ ОЩЕ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ...



ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА СЦЕНА:
Нощем. Брачното ложе. ЖЕНАТА тихичко и примирено плаче. Мъжът пуши в мрака.
ЖЕНАТА: С КАКВО СЪГРЕШИХМЕ, ЧЕ ГОСПОД ТЪЙ НИ НАКАЗВА? С КАКВО?
МЪЖЪТ: ШШШТ, ТИХО, СКЪПА, ТИХО... ТАКАВА Е БИЛА ВОЛЯТА МУ... ТОЙ ВСЕ ПАК Е НАШЕ ДЕТЕ, НАЛИ...
ЖЕНАТА: НЕ ЗНАМ... ВЕЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ... НЕ НИ СТИГА ОСТАНАЛОТО, А СЕГА И ТОВА...
МЪЖЪТ: ЩЕ ГО ПРЕГЛЪТНЕМ. ЧОВЕК С ВСИЧКО СВИКВА. НАЛИ СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ. ЩОМ ГОСПОД Е РЕШИЛ ДА НИ НАКАЖЕ СЪС СИН НА ВЪЗРАСТТА НА ДЯДО МИ, ТО ТОЙ МОЖЕ И ДА ГО ВЪРНЕ КЪМ МЛАДОСТТА, ЩОМ ТАКАВА Е ВОЛЯТА МУ... КОЙ ЗНАЕ, МОЖЕ И ДА Е НА ДОБРЕ...
ЖЕНАТА се разидава безътешно, а МЪЖЪТ безмълвно я прегръща. Екранът потъмнява на фона на умиротворителното потракване на будилника и на долитащото от съседната стая похъркване на СТАРЕЦА

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА СЦЕНА:
Сменящи се кадри на сезоните, бележещи отминалите години, новите бели коси по главите на родителите и възмъжаващият им и подмладяващ се в същото време син. Те остаряват, той се подмладява. Маркираме поредния му рожден ден - 1-ви април. Ежедневието им е все така еднообразно, докато някъде далеч наоколо /телевизорът, градчето/ животът продължава да си тече.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА СЦЕНА:
Пролет. Спокойна идилична привечер. БАЩАТА цепи дърва край къщата. СИНЪТ, който вече е около 60-те, чете на верандата с кучето в краката си. Чува се звукът на кърват, гугат гълъби, потока ромоли, обаждат се вечерните птици, в далечината звучат чановете на прибиращо се стадо, а от вътрешността на къщата ежедневните банални телевизионни или радионовини. Изведнъж идилията рязко /и като картина, и като звук, и като музикално оформление/ е прекъсната от писъците на ЖЕНАТА, която е вътре в къщата. Настъпва мъртвешка тишина, двамата отвън стреснато подскачат, тя пищи.
ЖЕНАТА: НЕ! НЕ! НЕ! НЕ ИСКАМ! НЕ! НЕ! НЕЕЕЕЕЕ....

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА СЦЕНА:
Залез слънце, пролет, на другия ден. Линейката тръгва от поляната пред къщата и се спуска бавно по неравния черен път към градчето. БАЩАТА и СИНЪТ стоят в гръб на фона на залеза и следят с поглед линейката.
Глас зад кадър:
- СПОМНЯМ СИ ЗА МАМА КАТО ЗА КРЕХКА ЖЕНИЦА, КОЯТО В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ ... ПРЕДИ СЪВСЕМ ДА ОТКАЧИ ОТ МЪКАТА И БОЛКОУСПОКОЯВАЩИТЕ, ПРОСТО ПРИСЪСТВАШЕ НАОКОЛО С БЛУЖДАЕЩИЯ СИ ПОГЛЕД И НЕСИГУРНАТА СИ УСМИВКА... ТЯ ГОТВЕШЕ, ЧИСТЕШЕ, ПЕРЕШЕ, ГЛАДЕШЕ И НИЩО НЕ ИСКАШЕ ОТ ЖИВОТА. ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 15-ИНА ГОДИНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО МИ СЕ БЕШЕ СЪСТАРИЛА В ПЪТИ... НИКОГА НЕ МЕ НАРЕЧЕ "СИНЕ". НИКОГА НЕ МЕ ПОГЛЕДНА В ОЧИТЕ. ЧУДЯ СЕ САМО ОТКЪДЕ НАМИРАШЕ ВСИЧКИ ТЕЗИ БЛАГОЗВУЧНИ, НИЩО НЕЗНАЧЕЩИ ДУМИ-ЗАМЕСТИТЕЛИ, С КОИТО МЕ НАРИЧАШЕ И С КОИТО ИСКАШЕ ДА СКРИЕ БОЛКАТА И СРАМА СИ ОТ СВЕТА, ОТ МЕН И ОТ САМАТА СЕБЕ СИ. .. В КРАЙНА СМЕТКА НЕ ПРЕЖИВЯ ВСИЧКО ТОВА. ВИЖТЕ Я САМО - СНОЩИ СИ ЛЕГНА КАТО ЕДНА ОБИКНОВЕНА СВИТА ЖЕНИЦА, А ДНЕС СЕ СЪБУДИ КАТО ОСВИРЕПЯЛА ОТ УЖАС ВЕЩИЦА И ВОПЛИТЕ И ЗА МИЛОСТ ПРОДЪЛЖИХА ДА КЪНТЯТ В УШИТЕ НИ ДЪЛГО СЛЕД КАТО БЕЗЛИЧНАТА КОЛА НА "БЪРЗА ПОМОЩ" Я ОТВЕДЕ НАДОЛУ ПО ЧЕРНИЯ ПЪТ, ЗА ДА ИЗЧЕЗНЕ ЗАВИНАГИ ОТ ЖИВОТА НИ... НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ Я ВИДЯХ...
БАЩАТА: ОТИДЕ СИ НАШАТА МАЙЧИЦА, СИНКО, ОТИДЕ СИИИИ. АХ, КАК САМО ЩЕ МИ ЛИПСВА...

Глас зад кадър:
- Е, НА МЕН ОПРЕДЕЛЕНО ТОГАВА НЕ МИ ЛИПСВАШЕ. И КАК СЛЕД КАТО ТОКУ ЩО БЯХ ОТКРИЛ, ЧЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ ПЪРВАТА В ЖИВОТА СИ ПЪЛНОЦЕННА ЕРЕКЦИЯ?! ПОДОБНИ СЪБИТИЯ ПОСРЕЩАХ ПО НЕГО ВРЕМЕ С ФАНФАРИ, ФОЙЕРВЕРКИ И ДУХОВА МУЗИКА, А НЕ СЪС СКРЪБ ПО КОГОТО И ДА БИЛО, ПЪК БИЛ ТОЙ И РОДНАТА МИ МАЙКА... АКО ТРЯБВА ДА СЪМ ИЗСКРЕН - РЪКАТА МИ БЕШЕ НАПЪХАНА ДЪЛБОКО В ДЖОБА НА ПАНТАЛОНА - ИГРАЕХ СИ... А СЕГА МИ ЛИПСВА... ГОСПОДИ, КОЛКО МНОГО МИ ЛИПСВА! КЪДЕ СИ, МАМО?!? ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ПОЛУЧИХМЕ СТАНДАРТНО СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛНО ПИСМО ОТ САНАТОРИУМА, В КОЙТО Я БЯХА НАСТАНИЛИ, С КОЕТО НИ УВЕДОМЯВАХА, ЧЕ Е ПОЧИНАЛА - САМА В БЯЛАТА СИ СТЕРИЛНА БОЛНИЧНА СТАЯ, КАТО КРЕЩЯЛА БЕЗСПИР ЕДНА-ЕДНИЧКА ДУМА В СМЪРТНИЯ СИ СТУПОР... КРЕЩЯЛО:
- СИНЕ! СИНЕ! С И Н Е !!!


ДВАДЕСЕТ И ОСМА СЦЕНА:
Сменящи се кадри на сезоните, бележещи отминалите години, новите бели коси по главите на родителите и възмъжаващият им и подмладяващ се в същото време син. БАЩАТА остарява, СИНЪТсе подмладява. Ежедневието им е все така еднообразно, докато някъде далеч наоколо /тевевизорът, градчето/ животът продължава да си тече. Кадри на погребенията на домашните любимци и удължаващата се редичка с гробчета - безвъзвратно отминаващото време.


ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА СЦЕНА:
1 април - рожденния ден на СИНЪТ. Привечер във всекидневната на къщичката им. Камерата фокусира скромна торта с 55 свещички /на този ден СИНЪТ е вече на 55, а БАЩАТА на... 52 години/. Двамата стоят от двете страни на тортата и се взират мълчаливо в нея. В окото на БАЩАТА проблясва самотна сълза. Зад тях на стената се вижда календарът с датата. СИНЪТ се навежда и духа безмълвно свещичките.

ТРИДЕСЕТА СЦЕНА:
Същият ден, малко по-късно. Двамата са в комбито, което слиза от тесния планински път и се отправя към главната улица на градчето. Това е първото излизане в цивилизацията на СИНА от времето на раждането му. Наоколо преминават коли, стадо патици, деца с велосипеди, група кикотещи се ученички. По главната улица греят витрините на магазини, барове, офиси и ресторанти. СИНЪТ гледа с широко отворени, любопитни и невярващи очи на новия свят, който се открива пред него. Днес за пръв път той открива ЧЕ Е САМОТЕН!

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА СЦЕНА:
Входът на нощен бар с ослепителна луминисцентна реклама на фасадата. Комбито отбива от движението и спира до тротоара. Двамата излизат от колата - СИНЪТ с видимо притеснение или нежелание, и застават мълчаливо един до друг.
БАЩАТА: ХАЙДЕ СИНКО... НЕКА ВЛЕЗЕМ ЗА ПО ЕДНО...НЕКА ОТПРАЗНУВАМЕ СЛУЧАЯ ТАКА КАКТО ГО ПРАВЯТ ХОРАТА...

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА СЦЕНА:
Вечер. Бар с редица маси и дълъг барплот. В дъното има билярдна маса с двама-трима отегчени играчи около нея. На барплота неколцина мъже тъпо пият, в ъгъла е седнала изрусена курва и смуче със сламка питието си от висока шаша, пилейки ноктите си. Телевизорът в ъгъла тихо мърмори. Барманът бавно лъска чаши зад тезгяха.
Вратата се отваря и влизат БАЩАТА и СИНЪТ. Никой не им обръща особено внимание за изненада на СИНА. Само барманът вяло им кимва, когато се настаняват на високите столчета и мълчаливо изпълнява поръчката им - две големи водки с доматен сок.
Двамата мълчаливо пият. СИНЪТ попива всичко наоколо - затъпяващата скука на поредната провинциална вечер в кръчмата за него е истинско празненство.
БАЩАТА: БАРМАН, ДАЙ ОЩЕ ДВЕ ОТ СЪЩОТО...
БАРМАНЪТ: ЕТО, ЗАПОВЯДАЙТЕ. НАЗДРАВЕ.... НЯМА ЛИ ДА МЕ ЗАПОЗНАЕШ С ПРИЯТЕЛЯ СИ? МАЙ НЕ Е ОТ НАШИЯ КРАЙ, А?
БАЩАТА: ЪЪЪ... АМИ, ТОВА... ТОВА Е БРАТ МИ - ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ... ДОШЪЛ НИ Е ЗА МАЛКО НА ГОСТИ...
БАРМАНЪТ: ПРИЯТНО МИ Е... А КАКВО СТАНА С ДЪРТИЯ? НЕ СЪМ ГО ВИЖДАЛ ОТДАВНА.
БАЩАТА: АМИ... ТОЙ... ПОЧИНА. НАСКОРО ПОЧИНА, ЛЕКА МУ ПРЪСТ.
БАРМАНЪТ: ДААА, ЖАЛКО... ПЪРВО - ЖЕНАТА, СЕГА БАЩА ТИ... СЪЖАЛЯВАМ.
БАЩАТА: Е, НИЩО, ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ КАКВО ДА СЕ ПРАВИ... НАЗДРАВЕ.
БАРМАНЪТ: НАЗДРАВЕ.
СИНЪТ: НАЗДРАВЕ.
Продължават мълчаливо да пият. След време плащат и си излизат.
На тези кадри глас зад кадър:
- ГОРКИЯТ МИ БАЩА. ЧЕСТО ЩЕШЕ ДА МУ СЕ НАЛАГА ДА ОТГОВАРЯ НА ПОДОБНИ ВЪПРОСИ ОТ ТУК НАТАТЪК. ДО ВЧЕРА БЯХ "БАЩА МУ". ДНЕС СЪМ "БРАТ МУ". УТРЕ НЕУВЕРЕНИЯТ МУ ОТГОВОР ВЕРОЯТНО ЩЕШЕ ДА МУТИРА В "ТОВА Е ПО-МАЛКОТО МИ БРАТЧЕ", ПОСЛЕ "ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ СЪС СИНА МИ"... А СЛЕД ДЕСЕТ, ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ? СЛЕД ТРИДЕСЕТ? "ВИЖТЕ ГО - ТОВА Е НОВОРОДЕНИЯТ МИ ВНУК"?! ХАХА. САМО ДЕТО НЕ БЕШЕ НИКАК СМЕШНО. ТЪЖНО БЕШЕ...
Барманът ги проследява с поглед, докато излизат от бара. Обръща се към курвата на ъгъла.
БАРМАН: НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ИМА БРАТ.
КУРВА: И АЗ. И КАКВО ОТ ТОВА?
БАРМАН: АМИ СТРАННО МИ Е. ВСЕ ЩЕШЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С НЕГО.
КУРВА: Е, ОТЙ И С БАЩА СИ НЕ СЕ ХВАЛЕШЕ МНОГО-МНОГО.
БАРМАН: ХИЧ ДАЖЕ... СТРАННО СЕМЕЙСТВО.
КУРВА: ГРАЖДАНИ - КАКВО ДА ГИ ПРАВИШ?
Барманът вдига рамене и продължава да бърше чашите...

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА СЦЕНА:
Денем, банята. Зима е, навън вятърът фучи и навява сняг в прозорците. СИНЪТ стои пред огледалото в банята, вторачен в отражението си. Подмладил се е видимо. В очите му си личи вътрешната му борба, отчаянието и самотата му. Не знае какво да прави с живота си. В другата стая е баща му, който от ден на ден старее все повече и очевидно върви към заника на живота си.
Глас зад кадър:
- ВСЕ ПО-ЧЕСТО И ПО-ЧЕСТО СЕ ЗАДЪРЖАХ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО. НАПУК НА ВСИЧКИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ ТЯЛОТО МИ ОТ ДЕН НА ДЕН НАБИРАШЕ ВСЕ НОВИ И НОВИ СИЛИ. УСАМОТЕНИЕТО И УБИЙСТВЕНОТО ЕДНООБРАЗИЕ НА ДНИТЕ МИ МЕ ИЗГАРЯХА ОТВЪТРЕ И ВСЕ ПО-ЧЕСТО СЕ ЗАМИСЛЯХ КАК ДА СЕ МАХНА ОТТУК... РЕШИХ ОБАЧЕ ДА ОСТАНА КРАЙ БОЛНИЯ СИ, СТАР И НЕМОЩЕН БАЩА ДО КРАЯ МУ... ПОНЕ ТОВА МУ ДЪЛЖАХ. ДОКАТО АЗ МЛАДЕЕХ И ЦЪФТЯХ, ТОЙ СЕ ТОПЕШЕ КАТО СНЕЖНА ТОПКА ПРЕД ОЧИТЕ МИ...ЧУВСТВАХ СЕ ВСЕ ПО-САМОТЕН И САМОТЕН. КАКВО БЯХ АЗ? НЯМАШЕ КОЙ ДА МИ ОТГОВОРИ НА ТОЗИ ВЪПРОС...

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА СЦЕНА:
Привечер в мизерна хотелска стая през лятото. Голата крушка осветява тясното разхвърляно легло, мизерната обстановка, отблясъците на уличните реклами през прозоречните щори. В дъното има маса с два стола. На масата се мъдрят бутилка джин и две чаши. На стената зад нея има календар - датата е 1-ви април.
ГЛАС: ДА! ДА! ДААААААА!
В кадър се появява главата на СИНА. Той е разрошен, потен, трескав, очите му са налудничаво разширени, устата му разкривена в ням писък. Разбираме че току що е правил секс за пръв път в живота си.
СИНЪТ току що е проснат със сила на леглото. Върху него се тръшва курвата, с която току що е самоотнел девствеността си за четиридесетия си рожден ден. Тя е тлъста, мърлива и чорлава. Сигурно е над четиридесетака. Изглежда така сякаш мирише. Курвата пали две цигари и му подава едната. Премрежва доволно очи, а той лежи до нея с вперен в тавана поглед. Пушат.
Глас зад кадър:
- БЯХ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ, КОГАТО ЗА ПРЪВ ПЪТ СПАХ С ЖЕНА.
НЯМАШЕ ФАНФАРИ, НИТО ОНЗИ ЛЕК СЛЪНЧЕВ УДАР, ПРИДРУЖЕН СЪС СЪРЦЕБИЕНЕ И СЪРБЕЖ НА ПРЪСТИТЕ НА КРАКАТА, НАРИЧАН ОЩЕ ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД...ТЯ БЕШЕ ЛЕКО КРИВОГЛЕДА ПРОСТИТУТКА ОТ СТАРАТА ГВАРДИЯ, КОЯТО СИ ПОДАРИХ ЗА РОЖДЕННИЯ ДЕН, ПОНЕЖЕ БЕШЕ НАЙ-ЕВТИНАТА В МОМЕНТА. БЕШЕ И ПИЯНА. КОСАТА И ВИСЕШЕ НА ФИТИЛИ. ЗАДНИКЪТ И БЕШЕ НАИСТИНА ОГРОМЕН. МИРИШЕШЕ.
/през това време виждаме как той влиза в бара, наема я, наемат стая в хотела, отключват вратата, падарят си, разплащат се и започват да се разсъбличат/
ПРОСТИТУТКА: ПО КОЙ ТОЧНО НАЧИН ИСКАШ ДА ГО НАПРАВИМ, МАЛКИЯ?
СИНЪТ: АМИ... КАКТО ВСИЧКИ - НЕ ЗНАМ...
/чукат се на скърцащото, раздрънкано легло. Над него е окачена романтична картинка тип креватна живопис, до нея има разпятие/
Глас зад кадър:
- В ПЪРВИЯ МОМЕНТ СЕ ВЦЕПЕНИХ. СТОРИ МИ СЕ ЧЕ МОЕТО МОМИЧЕ ИМА ТРИ ГЪРДИ!... СЛАВА БОГУ ОКАЗА СЕ, ЧЕ ТРЕТАТА "ГЪРДА" ВСЪЩНОСТ Е УВИСНАЛАТА И ДВОЙНА ГУША. ЗАДНИКЪТ И НАИСТИНА БЕШЕ ОГРОМЕН, И СМЪКНАТ, И ОБСИПАН С РЕЛЕФНА ПЛЕТЕНИЦА ОТ ТЛЪСТИНИ И СТРИИ, НАПОМНЯЩИ СТАРА ГЕОГРАФСКА КАРТА, КОИТО БЕШЕ ТРУПАЛА С УВЛЕЧЕНИЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ, ДОКАТО СИ ИЗКАРВАШЕ ХЛЯБА С ЧЕСТЕН ТРУД, ВИРНАЛА КРАКА КЪМ НЕБЕТО. КОСМИТЕ И БЯХА ПРЕКАЛЕНО МНОГО И БОДЕШЕ. РЪЦЕТЕ И БЯХА КЪСИ И ГРУБИ, А МЕЖДУ ЗЪБИТЕ СИ ИМАШЕ РАЗСТОЯНИЕ, ДОСТАТЪЧНО ДА БРЪКНЕШ С РЪКА ПРЕЗ НЕГО И ДА ИЗМЪКНЕШ НАВМЪН ФЪФЛЕЩИЯТ И, МИНЕТЧИЙСКИ, НАДЕБЕЛЯЛ ОТ АЛКОХОЛА ЕЗИК... БЕШЕ ФАНТАСТИЧНА! ТЯ МЕ ИЗСМУКА, СЪСИПА, ВЪЗКРЕСИ. РАЗКАЗА МИ ИГРИТЕ, МРЪСНИЦАТА. В ТАЗИ ЗАДУШНА ХОТЕЛСКА СТАИЧКА В ПОКРАЙНИНИТЕ НА ГРАДЧЕТО ИЗПИТАХ НАЙ-ЗЕМЕТРЪСНИЯ ОРГАЗЪМ В ЖИВОТА СИ, КАКЪВТО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМАШЕ ДА ИЗПИТАМ С ДРУГА ПРОСТИТУТКА, НЕЗАВИСИМО КОЛКО ПО-КРАСИВА, МЛАДА ИЛИ ОПИТНА БЕШЕ ТЯ... НИКОГА ВЕЧЕ...

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА СЦЕНА:
Есенен следобед на градското гробище. Вали дъжд. Отзад в долината се виждат пушещите комини на градчето и мебелната фабрика. На преден план е ковчегът на БАЩАТА. Вижда се некрологът. Над него е скучаещият свещенник. В дъното гробарят, СИНЪТ, стар колега на БАЩАТА и барманът, който също е побелял. Дъждът вали докато свещеникът унило мънка молитвата си. Хората са се сгушили в вдигнатите яки на саката си. На клона на близкото дърво програква гарван. Започват да засипват ковчега и да се разотиват. Барманът се приближава до СИНА, който се е втренчил в гроба.
БАРМАН: АБЕ ТИ КОЙ БЕШЕ, ГОСПОДИНЕ? МАЙ НЕ СИ ТУКАШЕН, А?
СИНЪТ: ВНУК СЪМ МУ... НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МУ ВНУК. ВЕЧЕ СЪМ НА 34-РИ...ТОЙ ИМАШЕ ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО И ВСИЧКИ ГО ОБИЧАХА...ВНУК СЪМ МУ...
Отдалечава се след свещеника под бръскащия дъждец. Барманът гледа с недоумение след него.

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА СЦЕНА:
- Няколко месеца по-късно. Пролет. Денем. Виждаме СИНЪТ, който
попълва документи в кантора в града, посещава пощата и банката, оглежда заедно с агент къщата - продава всичко и се маха.
Глас зад кадър:
- СЛЕД КАТО И ПОСЛЕДНОТО МИ БЛИЗКО СЪЩЕСТВО - СЛЕД МАМА, КУЧАТАТА И КОТКИТЕ, СИ БЕШЕ ОТИШЪЛ ОТ БЕЛИЯ СВЯТ И СЕГА ЛЕЖЕШЕ В ЗЕМЯТА, НЯМАШЕ КАКВО ПОВЕЧЕ ДА МЕ ЗАДЪРЖА В ОНЗИ ПРАШЕН ПРЕДПЛАНИНСКИ ГРАДЕЦ ОСВЕН СПОМЕНИТЕ. ЛЕСНО ПРОДАДОХ КЪЩАТА И МАЛКОТО МЕБЕЛИ, КОИТО БЯХМЕ СЪБРАЛИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ. ЗА МОЕ ОГРОМНО УЧУДВАНЕ РАБОТНИЯТ МИ И ТЪЙ ПЕСТЕЛИВ БАЩА МИ БЕШЕ ОСТАВИЛ ОСВЕН ГРОХНАЛОТО КОМБИ И МАЛКО ПАРИ В БАНКАТА, ТАКА ЧЕ БЯХ СВОБОДЕН ДА ЗАПОЧНА НОВ ЖИВОТ...
Виждаме как товари колата и отпътува от градчето по залез слънце. На главната улица неколцина от местните го проследяват с очи. Лайва куче.
Глас зад кадър:
- ОТПЪТУВАХ БЕЗ СЪЖАЛЕНИЕ ОТ ТОВА ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА МЯСТО, КЪДЕТО БЕШЕ ПРЕМИНАЛА ЦЯЛАТА СЪЗНАТЕЛНА ЧАСТ ОТ ЖИВОТА МИ. НИЩО ВЕЧЕ НЕ МЕ СВЪРЗВАШЕ С НЕГО, ОСВЕН ЕДИН ГРОБ И... ЕДНА СЪСИПАНА ОТ ЖИВОТА ПРОСТИТУТКА, КОЯТО МНОГО-МНОГО ОТДАВНА МЕ БЕШЕ ВЪВЕЛА В ТАЙНСТВОТО НА ЛЮБОВТА...

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА СЦЕНА:
СИНЪТ на път. Синът в безименна кръчма. Синът в хотелската си стая. Синът с проститутка или на бензиностанцията. На самотен път един прекрасен летен ден последното нещо, което го свързва с предишния му живот - старото комби - грохва и то го изоставя, потънало в облаци пара, трещейки и виейки с разнебитения си двигател. Винаги е сам и все по- сам. Сменят се места, хора и сезони - той все повече и повече се подмладява.
Глас зад кадър:
- ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ ПЪТУВАХ ЛИ ПЪТУВАХ. ПЪТУВАХ МНОГО И БЕЗ ПОСОКА, ОБЛАДАН ЕДИСТВЕНО ОТ НАЛУДНИЧАВОТО ОПИЯНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО. НАПРЕД, НАПРЕД И САМО НАПРЕД... НЕ ЗНАЕХ КЪДЕ ОТИВАМ. ТОВА БЕШЕ ВСЪЩНОСТ И ЖИВОТЪТ МИ. ВИНАГИ НА ПЪТ. ВИНАГИ САМ. ВСЕ ПО-МЛАД И ПО-МЛАД... ДОКОГА ЛИ? КОЛКО ПО-МЛАД МОЖЕШЕ ДА СТАНЕ ЧОВЕК?... НЕ ЗНАЕХ. ВСЕ ТАКА НИКОЙ НЕ МИ ОТГОВАРЯШЕ... КАКВО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ С МЕН, ГОСПОДИ...

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА СЦЕНА:
Привечер, пролет е. СИНЪТ вече видимо се е завърнал в юношеската възраст. Виждаме как той си купува от безименно магазинче в поредното малко градче бутилка водка и парче повяхнала торта, лист хартия и химикал. Наема стая, качва се по стълбите, заключва се вътре. Взема душ. Обръсва се. Сресва се. Сяда пред бутилката и тортата на хотелската маса. До тях е пистолетът. Налива си чаша и продължава да пише, воденото до тук повествование. На бутилката е подпряна онази старата черно-бяла снимка, на която майка му и баща му с развети от вятъра коси са се подпрели на мостика на брега на морето. На стената отзад влизащият през прозореца вечерен бриз разлиства календара - датата е поредния 1-ви април.
Глас зад кадър:
- ПОРЕДНАТА ХОТЕЛСКА СТАЯ В ПОРЕДНИЯ ХОТЕЛ НА ПОРЕДНОТО ПРОВИНЦИАЛНО ГРАДЧЕ. СПИРКИ ПО ПЪТЯ МИ ЗА НИКЪДЕ ИЛИ ПРОСТО МИЗАНСЦЕН НА ФИНАЛНАТА СЦЕНА? НА КОЙ МУ ПУКА... СЕДЯ ОТНОВО САМ И ПИША - ЕДНО УПЛАШЕНО 18-ГОДИШНО МОМЧЕ, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА ПОРАСНЕ. ПИТЪР ПАН В НОВА, ЗЛЕ РЕЖИСИРАНА ВЕРСИЯ БЕЗ ДЖУЛИЯ РОБАРТС, БЕЗ РОБИН УИЛЯМС, А НАЙ-ВЕЧЕ БЕЗ ДОБРИЯ ЖАДУВАН СТАР КРАЙ...ДНЕС НАВЪРШВАМ 18 ГОДИНИ. ДОСКОРО БЯХ НА 19, 20, 21... ТОЧНО СЛЕД 365 ДНИ ЩЕ СТАНА НА 17 И ЩЕ ЗАГУБЯ ОЩЕ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА СИ... НАВЛИЗАМ В ПУБЕРТЕТА, БОЖИЧКО. ЗАПОЧВАТ ДА МИ ИЗЛИЗАТ МЛАДЕЖКИ ПЪПКИ, ГЛАСЪТ МИ МУТИРА И ИЗПИТВАМ ВСЕ ПО-СИЛНО ЖЕЛАНИЕ ДА ОНАНИРАМ... СЛЕД ОЩЕ ЕДНА ГОДИНА ЩЕ БЪДА НА 16, 15, 14, 13... А ПОСЛЕ? КОГАТО СВЪРШАТ ЧИСЛАТА? ВСЕ ПО-МЛАД И ПО-МЛАД? А СЛЕД ТОВА?!? СЛЕД ПЕЛЕНКИТЕ, БЕБЕРОНА И ФЕЯТА НА ЗЪБКИТЕ? КОГАТО СЕ СТОПЯТ ГОДИНИТЕ, МЕСЕЦИТЕ И ДНИТЕ? В ПОСЛЕДНИЯ ЧАС, МИНУТА, МИГ? КАКВО ТОГАВА? НАКЪДЕ?!?... А АЗ СИ МИСЛЕХ, ЧЕ ТОВА Е МАЙТАП. ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ОНЗИ ТАМ ГОРЕ ЩЕ СЕ УМОРИ ОТ НОВАТА СИ ИГРАЧКА И ЩЕ МЕ СПРЕ... А ТОЙ ВСЕ ТАКА УПОРИТО МЕ ВОДИ... НАКЪДЕ?!? ПРИ КОГО? ЗАЩО?... РЕШИЛ СЪМ НИКОГА ДА НЕ РАЗБЕРА. ДА НЕ ДОЧАКАМ ОНЗИ УНИЗИТЕЛЕН МИГ, В КОЙТО ЩЕ СЕ СВИЯ В БЕЗМОЗЪЧНО ЕМБРИОНАЛНО КЪЛБО В НЕЧИЯ УСОЙНА ВЛАЖНА УТРОБА. ЧИЯ ЩЕ БЪДЕ ТЯ??? ЛИПСВАТЕ МИ МАМО И ТАТЕ! ОБИЧАМ ВИ!... НЯМА КОЙ ДА МЕ ЧУЕ... НЕКА ТЕЗИ КОИТО НЯКОЙ ДЕН ПРОЧЕТАТ ТЕЗИ РЕДОВЕ НЕ ТЪРСЯТ СМИСЪЛ В ЖИВОТА МИ. МОЛЯ СЕ ЕДИНСТВЕНО КАТО МЕ ПОГРЕБАТ ДА СЛОЖАТ ОТГОРЕ МИ ЕДИН ГОЛЯМ БЯЛ КАМЪК - БЕЗ ДАТИ, БЕЗ ИМЕНА. ПРОСТО ЕДИН ПРАЗЕН БЯЛ КАМЪК - ПРАЗЕН И БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛЕН КАТО ЖИВОТА МИ - И НА НЕГО ПРОСТО ДА ПИШЕ:

Р О Д И Х С Е С Т А Р Е Ц - Щ Е У М Р А М Л А Д .....

-ЕФЕКТНО, НАЛИ? ХАХАХА... Е, ТОВА ЩЕ БЪДЕ И ПОСЛЕДНАТА
МИ ШЕГА... МАМО! ТАТЕ! ПРИБИРАМ СЕ В КЪЩИ! ОБИЧАМ ВИ!

На фона на последните му думи виждаме скромно погребение в ясната януарска сутрин. Малко гробище в малък град. Може да е всеки. Свещеника чете молитва над големия бял камък - надгробната плоча с надпис "РОДИХ СЕ СТАРЕЦ - ЩЕ УМРА МЛАД". Присъстващите минават един по един за да поставят цветя на гроба - духовете или реалните образи на МАЙКАТА и БАЩАТА, на БАРМАНА, на СИНА във всичките му възрастови преображения. Наоколо стоят кучетата и котките, отдавна погребани в малкия планински градец. Когато и последния от тях се извървява край гроба камерата се извърта около надгробния камък на 180 градуса и от другата му страна виждаме повито в пелени новородено бебе, чийто плач смътно сме дочували през това време. То ревва още по-силно при приближаването на камерата.
Глас зад кадър:
- КАКВО Е ТОВА БЕБЕ? ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕ ПРОКЛЕТОТО БЕБЕ?!? О, ГОСПОДИ, НЕ!
/На фона на финалните надписи камерата се отдалечава и се издига в небето над гробището, промушвайки се през клоните на дърветата, за да проследи суматохата около пеленачето долу до гроба. Сурова, динамична, тревожна, нервна музика.../



- К Р А Й -