автор: Silver Wolfess

В памет на моите родители


„Седя и те обичам”
(из „Сиврикая” Гриша Трифонов)

Потърси ме на кея – зазидана сянка във фара,
със избодени ириси птица,
          претърсвам брега,
но я няма вратата
          „Добре ни дошла!” да ми каже
и къде ли...
          Къде ли бездомна да се подслоня?

Чаша вино преляхме,
          а виното в корен се вкопчи,
в часовете на прилива вената в синьо шепти
и не иска да знае, че в шепа пръст,
          в мраморна плоча
са извикани всички кънтящи във мен тишини.

И какво ми остава?
          Единствено да те обичам.
Полунощните влакове тръгват с посока - море.
И отекваш солено,
          на пясъка скърцат гемии,
и се уча да дишам, когато заспивам без теб.

24.01.2008

П.П.: „ Бурказлия” е диагноза.” (Bourgas.org)