Това е стъклен свят.
Връхлиташ с камъни,
защото тука
те посреща шепот.
И ставаш ек
в чертозите ми
камерни.
Но зад стъклото-
непристъпна крепост.
С основи
на очите ми от жаждата,
с градеж
от трайни разочарования.
Сега-
с каквото искаш
ме обсаждай,
не се надявай-
жива-
да ме хванеш.
Защото
след смъртта на огледалото,
ако се съблека-
ще се разпадна.
ще се строша-
сваля ли си сандалите.
С каквато и любов
да ме нападнеш.