автор: LeoBedrosian

На небето в ясния простор
на яките крила се рее, тамо гор
смолисто черен горд, свободен взор.

Горял във битки, чер катранен звяр
във волен пик се спуска връз угар
не мож убегна всяка земна твар.

На минутата последна, сетний дъх
не се предаде на тлента
политна до неземна висота
простря крила и в свойта самота
духа зарея с вечна свобода.