автор: jantreya

Искам с взлом да се втурна в душата ти.
Там,където извира покоят ти.
Там зад праг от фалшиви обятия,
да открия вълнение-твоето.
Сивотата убива мечтите ни.
Сивотата размива боите ни.
И така равнодушно умираме
всяка нощ,всеки ден-без да спираме.
Не разбираш ли?Няма спасение,
нито вик, нито шум,нито думи,
няма капчица страст,настроение-
само сиво небе помежду ни.
А,родени веднъж,се обричаме
на любов,на копнеж и илюзии
и без лудото наше обичане
няма слънце и смях.Няма музика.
Искам с взлом да се втурна в душата ти.
Да ограбя последните чувства.
Да наситя докрай сетивата си
с автентично,любовно изкуство.