автор: amduat

Като възраждащ се памук
   зимата се разпухява....
На студеното й съвършенство
   безмълвен стон отговаря....

И много топли, не - жежки думи
   застиват във зародиш,
   но той е толкова красив,
   че стига,
       за да се молиш....
Хубаво е...
и студено...
и много ми се спи,
но под клепачите стои
   нероденото дете,
   което зимния покой
       ще изяде,
..... за да се роди.....