Сладка милейди, разкъсва се мракът,
пада в градината хладна роса.
Още е рано, нощта ще почака -
пия от Вашата светла коса.
Дайте ми вопъл, милейди, за сбогом.
И по въздишка от всяка гърда.
Изгревът пъпли, до скоро... Не мога!
Нека оставя последна следа.
Вашето тяло бих искал да зърна!
Слънцето кървави длани простря.
Утре отново при Вас ще се върна,
за да Ви любя. Ще Ви прогоря!
Боже, милейди! Какво съвършенство!
Аз съм щастлив. Вие - яростна? Как?!
Този кинжал... Но защо, неуместно...
Господи, кръв... Ослепителен мрак.
"Гола съм - факт изключително важен.
Няма как, драги, на този диван
утрото с теб да приветстваме. Даже
с граф дьо ла Фер. Че дори с д`Артанян."