автор: sashtata

Морето е добро.
Ще приласкае и съня,
и болката,
и времето.
И тази кратка близост
ще е вятърът попътен във платната
и котвата
задържаща света ти
в орбитата на едно очакване...
Винаги дълбаем в себе си
дори, когато мислим,
че сондираме отсрещни брегове.
Но щом думите изгубят цветовете
остават само сенки обли
и гадаене по жестове.
А колко е дълбока тишината,
когато котвената клетва е от пясък
и я изпива вятърът
с горещи устни!...