Ех, куршумче, куршумче лети!
Ех, само щрак - и пее!
Пушка-музикална кутия,
мелодията се носи.
Лети, лети, куршумче!
Имаш малко време,
лети над калта и телата,
добави един труп към
писмата за вкъщи.
От мрачният орган изригва снаряд,
картечницата свири "Пицикато полка".
Целият хор издига глас -
отсреща се чува соло за флейта.
Пристигат тенорите.
Малко остана - пее куршумчето -
Бягай ако можеш!
Перкусиите се усилват-падаш,
вече няма да си диригент.
Възторжен вик с малко тъга -
Куршумчето замлъкна.
Хвърлям кутията и бягам,
защото ме преследват цигулари-
цигулари с инструменти на главата си.
Ех, какво ли давам за една китара
в симфоничния оркестър!