автор: Stasja

миналото
продължава да живее в мен
и ме заобля като камък
свива дните
и проточва нощите
куклите ми остаряват

искам да съм с хората които си отидоха
вместо да си тръгват
искам да остават
но така съм уморена от сегашното
с неговите гилотини
призми

къщата на мислите е хаотична
нямам сили да подреждам хронологии
и годините валят
затрупват ме
под дебелите си снежни корени

на върха на този свят се качвам
птици от хартия пускам да излитат
вятърът ги разпилява между хората
върху тях написах
връщам се