автор: dressy

май ти засядам на гърлото
като несмляна капка дъжд
и ти преча на огледалото за задно виждане
където все търсиш да извадиш миглата
която ти влиза в окото
стоя като знак стоп на пресечката
преди завой наобратно
в миналото
все ти слагам мляко в кафето
и забравям ютията включена
и разговарям мислено със всички сенки
от съня ти
и те будя в кошмар от настръхнали рози
идвам ти в повече,
като боробинково сладко на гладно
и бърбън в три сутринта
и впивам зениците си в бялото на покривката
като искам да скрия тишината си
в тъмното се прокрадвам невидима
по всичките ти нервни окончания
и предизвиквам криза от искане
и съм само някаква малка истина
която винаги чака
просто да я прегърнеш в тъжния следобед
на остаряващите мисли
да я разтопиш по ръцете на гласа си
и да я целуваш...глупаво