автор: saylor

На Владимир ВИСОЦКИ
          Я коней напою,
          Я куплет допою……

Останаха конете не поени.
Остана недопята песента.
Поетът със китара седемструнна
пое на път във нощ сребристо-лунна.
Една звезда в небето изгоря.

Бе сплетена от нерви всяка струна.
Във песните душата си изля.
Със глас хриптящ раздираше сърцето ,
пришпорваше живота си поета
и слушаше го цялата страна.

Той пееше -студент,спортист нещастен
и фронтовак - пилот,подводничар,
шофьор, пиянка , лагерник окаян,
човек на риска и бандит отчаян…..
Бе всяка песен нечия съдба.

Отдавна мина времето на Хамлет
но пак остана същият въпрос-
"ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ"! - дилема страшна
към съвестта насочи той безстрашно,
ала да имаш съвест бе разкош.

А Хамлет беше жив.В пуловер черен.
С китара във ръка и с песента
по Пастернак .Театъра мълчеше.
На сцената един човек гореше-
доказваше "НЕ" не е вариант!

Емил ПЕТРОВ