Когато
до болка се свива сърцето
и в тебе
се срути светът,
вдигни благодарни очи към небето
и просто
потегляй на път.
Когато
за тебе не светят звездите
и в теб
не изгрява денят,
звездите и слънцето
сам измисли си
и просто
потегляй на път.
Ще падаш, ще ставаш -
от сляпа умора.
И пак ще откриеш света.
Ще срещнеш усмивки.
Ще срещнеш и хора.
Ти просто потегляй -
на път!