автор: Melpomeni

Пак ме е ядосал. Изтривам го от телефона, за кой ли път. Буря бил, като се родил имало голямо въртене на вятъра, което се нарича лятна буря, а аз съм зимна буря, засипвам със сняг и през лятото. Делийт до след малко, когато страшно ми е нужно да питам нещо за предстоящото пътуване и: ”О, боже! Какъв му беше номера?”.
Такаааа, ще помисля без да изпадам в паника, цифрите 34 после пак се повтаряха или бяха 43 или 1234 или…Заслужавам сладолед и без това е толкова топло, ще седна ще пийна нещо и ще си спомня, а може и да съм го записала в някое от петте тефтерчета в дамската си чанта или не съм намерила пишещ химикал, а вътре в торбата, както аз й казвам има всичко, резервен чорапогащник, огледалца, четка за коса, един жартиер, няколко гривнички, две пакетчета 3 в1, даже взетите бонбони от банката вчера колкото да компенсирам висенето на опашката.

Я, това са печени кестени, разсипани на дъното в смес със солети от онзи ден, и в това тефтерче го няма, може би го записах в розовото. А служебния? Ще си спомня ли служебния? Не, никакъв шанс!

Не обичам да ме търсят докато работя, ето защо не си позволявам да правя същото и с други хора и не съм си направила труда да го запиша. Парче шоколадче, милка със стафидки, мммм любимия ми, изцапах се, оу белия ми панталон. Как да се обадя на човека, който ме е ядосал, но въпреки това толкова много обичам, а трябва да го питам нещо, бива ме да правя бъркотии, много ме бива.

“Подреди ли си багажа? Взе ли си документите?”. Едно и също всеки ден ме пита, и ми писна! А и вече не си спомням за какво се разсърдих, може би защото ми се прави на шеф, а е и по – малък, и ми раздава заповеди. Моя отговор “слушам и изпълнявам”, после делийт. Първо го триех от icq, ох с какво удоволствие го триех месеци на ред, после от skype, после мейлите.

Като те ядоса някой как искаш да му отмъстиш и бутончето дел ми е пръв помощник, но такова бутонче има и в телефоните! Що не вземат да го забранят, да изтриваш другия човек само с негово съгласие?

“Не разбирам защо не ми отговаряте, дали сте добре?” това беше преди години, все още си говорехме на “вие”, а после: “Да не си ме изтрила, не те виждам онлайн и не мога да ти изпратя файл?”.

Шшшш спокойно ей, няма да се панираш, какви бяха цифрите 1,2 неее може би 2,1 и как ще си спомня такова нещо, играя брюнетка под прикритие, която от 11-тия път си сменя паролата на хостинга и после я записва и нито си я спомня, нито пък знае къде я е записала.

Ще опитам с мисъл да го накарам да ми се обади! Обади ми се! Обади се…айде обаждай се….

Звъни се! Най – накрая се сети за мен! О, приятелката ми, да ми прочете зодията от 24-часа, какво ще чете, сигурно Кети обяснява, удачен начин да се сетим за изтритите телефонни номера на любимия. А и да й кажа, удачен цвят за опаковка на подарък за скорпионка, абе що не си гледаш работата, обади се на Магерова или на Киро, аз тук знаеш ли колко съм заета….О, ти знаеш телефона, и от къде го знаеш….а вярно, в бара на всяко захарче и на всяка салфетка съм го написала оградено с едни сърчица и даже клиентите питат: “ Какво прави онзи сърцатия?”

Пиша смс ….любими мой, (нали еротичната игра с смс е измислена от някой със съвпад на меркурий и нептун): така ми се иска да сме заедно, да споделим този мой сладолед, да виждам как се стича разтопен по брадичката ти и аз как дълго ще те облизвам….и разни такива други венерини лигавщини, но на него му харесват, а и това е моят начин да изразя чувствата си, пък и след буря винаги идва хубаво време. Чакам отговор…не идва. Е, аз тук подавам ръка за примирие, а той..сигурно е зает. Ще изчакам! Чакам чакам чакам, вече чаках и броих до три, някой някъде беше казал, че съм нетърпелива и не мога да броя до десет и позвъних. Отсреща чувам запъхтян глас: “Мило, ще ти звъна ей сега само да стигна до колата” и затвори ….Мило?! Как така мило?! Че кога съм била мило?! Затворих! Звъня пак и питам плахо: “Добре ли си? Да не се сърдиш? Защо ти е друг гласа?”. Обикновено сръдните му минават по – бързо от моите, но в цупенето е ненадминат…запъхтяният глас нещо смутолеви и каза, че тича с кучетата през полето и като стигне колата ще ми звънне и прекъсна връзката.

?Какви кучета между впрочем, нали и кола няма?…Вървя и мисля, пиша серия смс с извинения и хубави обещания, притъмнели и винени сценарии за разчистване на вдигналия се прахуляк след бурята.

Чакам да се обади, изядох сладоледа. След час той звъни.

“О, скъпи смсите харесаха ли ти? Къде бягаше така запъхтян?”

Недоумява, какви смс да съм ги изпратела пак, и тишина…нещо ми просветна, виждам цифрите на дисплея и подозрението ме загриза от вътре, тоест сега си е моят мъж, но преди е бил някой друг.

Той наежено пита, на кого съм изпращала еротичните смс предназначени за него? Сега аз затворих и на опцията набирани номера виждам грешката, моята грешка. Номера е същият, но Globul и Mtel, са на една караница разстояние.

Не, той не се кара, той само пита на кой съм изпратила смс, опитвам се да обясня, весело, смея се, не потръгва…

Късно вечерта звъни телефона. “Здравей, след като така мило ми се включи днес, поне да се запознаем. Аз съм Виктор, а ти си? Ще се радвам на науча името на такава огнена жена? Днес не успях да ти отговоря, защото тичах с кучетата по полето и като стигнах до джипа нямах обхват!”

“Ама моля ви, станала е грешка, досадна грешка! Аз не искам да се запознавам с вас, просто моя човек ме ядоса и го изтрих, после се опитах да си спомня номера, който е същия като вашия, но не съм обърнала внимание, че той е абонат на друга мобилна компания. Това е досадната грешка, и моля да ме извините за безпокойството. Не ме търсете повече!”

Пет минути по – късно давах отчет – багажа, куфара, документите, дрехите, шапка, и очила и билети и …о скъпи, между другото ми се обади онзи с който днес те обърках, и хаха колко е смешно ако знаеш, просто ме присвива корема от смях, та той се обади да се запознаем, и пак се смея…бурята пак се вдигна. Първо ми влезе прашинка в окото, после стана едно вятърно, едно течение ме за вихри, а отсреща думите се сипеха като порой. Как така ще го объркам, аз толкова ли един номер не помня, и защо не е въведен, и как така ще го изтрия, та за кой път ми казва, че не може да го изтрия от живота си, той не е мъж който може да бъде изтрит или сменен, веднъж като съм опитала мекото на хляба, няма да искам нищо друго и как може да съм толкова разсеяна и как така и как онака и защо и от къде на къде и не можел да си обясни и ….що ми трябваше да му казвам, тази смешна ситуация?! А беше смешно някъде в началото, но вече не си спомням защо ми беше смешно.

После няма звън, спрях звука на телефона. Да си звънят и единия да ме пита как може да съм толкова “такава”, а другият ме пита как може да съм “толкова такава”?

Каква съм?

Разсеяна…

Изядох шоколада толкова разсеяно, че не разбрах дали изобщо го е имало, трябва ми още нещо за дъвчене, о бонбонче трюфелче с кокос, и с шоколад, и с какао, после пак от начало ….

На другия ден пак звъни, този запъхтяния, да ми се извинява, и да ми обяснява, че не е получил еротичните ми семс и дори не ги е прочел. Да не се притеснявам вече няма да ми звъни.

Замислих се!

“Аз не съм ви казвала, че съм писала еротични смс? Някой ви е казал….кой?”

О, Онзи буреносният, онзи с бесния поглед, онзи с изтритото icq, skype, mail, telefon i даже скъсан от тефтерчето ми ….той? Да той! Моля да го извините, той по природа не се разправя, той има големи мускули и се бие, не направо отива и убива, не с поглед с думи, ако не подействат думите, с ръце, после пита дали си виновен или не, важното е да има жертва.

“Няма проблем, знаете ли това бе най – интересното ми телефонно преживяване години на ред. Сбогом!”

Любовта на живота ми отрича и до днес да се е обаждал, но така или иначе, аз вече му помня номера. Понеже пак е изтрит….1,2 или 2,1 ох баничка, ще хапна баничка и ще се сетя. Хороскопа - ден за любов, Кети обещава хубаво време, чудесно няма да има бури! На среща, на парти, къде си скъпи мой? Може би си в “Градинката“?

НЕ, аз съм вашата стара досадна грешка