***
Но аз не мога да те утеша.
Андрей Германов
Събирам капещ вишнев цвят
в сърцето си
и после херметично
го затварям в стъкленица.
По обед спирам времето.
Втечнявам слънцето,
измислям дъжд,
с ръцете си извайвам
гръмотевици.
Изписвам буреносни облаци
с най-нежни и ревниви думи.
И пак не мога да те утеша.
01.05.2001