автор: valiordanov

Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън
при теб ще вляза като топъл вятър...

Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...

А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.

И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...