Не че беше прекрасно,
но в крайна сметка то имаше
определено чувство за ред в себе си;
нещо което си заслужаваше да научиш
в този тънък дневник на моето съзнание
в прочутите цитати на изгнанието
където счупеното огледало
или моята собствена егоистична смърт
ме гледаха втренчено..
Пробих дупка в собствената си глава
беше от стъкло, бокал обърнат навътре
това малко нещо
да вилнее в твоята глава.
Първоначално беше лично.
После стана повече от мен самата.