три пъти се отрекох от себе си -
нова версия на стара история
от небето валяха
звезди и камъни
падаха думи отгоре ми
по една планина дълго се качвах
за да открия смисъла на живота
а той ме следваше – тънка линия –
да ме догони
преди да скоча
и сякаш
никога не бях заспивала
и бях измислила мрака
отворих кутията на пандора
но изгубих капака
светът се обърна наопака
дъждове душата ми хранеха
и щом си тръгнах вратата зейна
като устата
на мъртва
риба