автор: nomad

„...където всички са един и всеки все пак сам.”
Димчо Дебелянов

Вчера бях там,
днес също,
навярно някои ден
и ще остана,
пак сам...
Със мен
е само тишината,
вървя
и слушам
какво ще ми разкаже.

Тук никой никого не чака
Изгревът и Залезът
отмерват вечността,
тук няма край,
само безкрайни начала.
Тук няма бедни и богати,
нито даже
щастие и печал.
Всички тук са равни,
до дома си
всеки пътят извървял.
Тук няма живот.
Но там,
на един гроб
нещо въдуха смути,
на един гроб никнаха цветя.
Приближих се,
на надгробния наслов,
макар изтъркани,
прошепват буквите:
„ЛЮБОВ”.
Вчера бях там,
днес също,
навярно някои ден
и ще остана,
пак сам...
със мен ще бъде
само тишина.