автор: rusi4kata

Уморих се с вятърни мелници да се боря,
уморих се само да мечтая,
уморих се всеки ден да плача и ридая,
уморих се и ето го края.

Твоят живот моята вселена беше,
твоя дух само в моето сърце беше,
но няма го вече
отиде на далече.

Само спомени оставаха,
душата ми изгаряха..
Силна бях със теб,
силна ще съм и без теб.
Животът си е мой,
ще си го живея в покой.
Времето нали лекува
нека и таз рана излекува.