автор: yova

Какво ли има да обсъждаме
в тази зимна нощ...

Термометърът отвън е спаднал
с още десет градуса,
децата вече спят на друго място,
на съседа кучето е вързано
и от студ няма сили да излае.

Тишина и нищо повече...

Притихвам в тунела,
но то другата страна,
имаш точно десет крачки път
до уюта ми и неподредената вечеря.

Тази нощ не съм перфектен,
опитвам се да бъда влюбен,
докато отхапвам от усмивката ти
под ароматния дим
на две свещички във саксията,
не обичам свещници,
напомнят ми за църква,
а отдавна не умея да се моля.

Пръстите ти са премръзнали,
остави ме да ги стопля
в гънките на отминалото щастие
и да ти припомня,
как мога да те любя,
достатъчно е само да ме поискаш.

Какво ли има да обсъждаме
в тази нощ на минус двайсет градуса?