автор: milcho

Поставена ми е задача,
и не от кой да е!
от Ангел онзи там небесен,
а просто иде ми да плача,
защото тази нова песен,
не за кой да е!

Където и да се обърна,
Където и да е!
Все този Сириус триглав,
при мен се втурва гологлав,
и без да пита ме превърна,
във който и да е.

И първо идва Удивление
където и да съм,
а после онова Съмнение,
примесено със изкупление
и леко там едно знамение...
като среднощен сън!

Тези три бисера Догонски
когато Сотис свети
ми казват: Яхве съществува,
и не е важно ми се струва,
дали светът въобще битува,
и има ли поети!

Да бъде твойта воля Боже,
това на мен ми свети!
в това аз вярвам от когато,
в душата ми бушува лято,
и на привичката която,
е....любов! Не ме съдете!

В началото бе той - Сократ,
и словото от него!
Най-чист! И първия окат!
този първичен дипломат,
този посланик наш познат
и словото! Но де го?

След него беше ноблес Кант!
и притча за доброто,
добър е този който дава,
не този който получава,
и да се чуди дали става,
оназ и таз в леглото!

Какво съм АЗ, какво си ТИ
Въпроът на Пегъзи-енси,
Кой, кой ни ръководи нас?
Защо във ден и нощен час,
не спя и все се питам аз
дали не спиш и ти, О`Ненси?

Светът...Какво ли е Светът?
На Слива, една сянка!
Разцъфнала, през Пролетта,
и както някой Стар Баща,
гълчи ми, виж реалността,
Красива е! Палома-Бланка!

Вяра и Наука две сестри.
Две! Черна или Руса!
И двете гледам аз в захлас,
И все се питам, питам аз,
Коя ще тръгне с мен тогаз,
С вола чер в покруса!

От както Феб е завъртял
във елипса Земята,
от Костенурката до Буда,
от Зевс, Амон пъвопричудо,
се пита всеки, дали Юда,
не е пророк в тъмата?

И само Сириус триглав,
Догонския предтеча,
ни гледа от амвона прав,
и смее се на този нрав,
Човешки, но корав!
И чака своя час. Той идва вече!!!


ПП. Академик Ангелов. Моля. Плиз!
Това се роди, след като бях изкуфял
от новата модификация на грип Бангладеш/АВ-141ХХ25.
Ако има повече от 2 коментара ще сте виновни Вие и Карл Ясперс.