Виж, обич моя, недей ме лъжи,
казвай направо, до кокал режи,
удряй здраво, стреляй в сърцето,
с нож прободи го. То е, което
топеше се нежно при първите срещи,
то е, което не една вечер на свещи
ми шепнеше:" Ти на Нея това напиши
и внимавай, ето тук пак нещо сгреши...
И така стих подир стих то ги редеше,
беше прекрасно и колко влюбено беше!
То е, което много пъти биеше лудо
във твойте уханни обятия. Цяло чудо
е как често, прескачайки, то оцеля
и беше готово да стори не една беля...
То е, което днес със болка проплака
без надежда - с кървави сълзи в мрака!