Меки капчици утеха
бликат като поток,
а извират от дълбините
на самотната душа.
Трепнат устни с тихия,
нежен блясък на слънца,
носени по бреговете
на покоя, а са от сълза.
Незабележимо се вижда света
в нейните, кристални очи,
красотата и неяснотата
на деня, тя - малката звезда.