автор: kamo

алото...

KAMO69: Obicham te, BEBE!
BEBE: I az te obicham!
KAMO69: Lipsvash mi... :-(... Tozi internet me ubiva... Iskam da te vidia...
BEBE: Potrai oshte munichko, bebcho. Skoro shte sme istinski zaedno.
KAMO69: Dali?!
BEBE: :-)
KAMO69: Ne go viarvam veche.
BEBE: Poviarvai mi.
KAMO69: Strah me e. Vsichko stava tolkova burzo...
BEBE: Zashtoto sme rodeni edin za drug.
KAMO69: Zashto ne te sreshnah predi 3 godini?!
BEBE: Obicham te! Iskam da jiveq s teb! Iskam bebe ot teb!
KAMO69: BEBE...

Краят на началото...

- Как си, бебчо? Уморен ли си?
- Имах дълъг ден в редакцията, мамка му!... Обичам те...
- И аз те обичам, скъпи. Ще ходиш ли на този коктейл довечера?
- Какво?! коктейл? Когато мога да бъда с теб?!?
- Приготвила съм ти любимата пица... И салата... И червено вино...
- Щастлив съм, че имам малка жена като теб. Я да видим какво си скрила под тази смешна червена готварска престилка...
- Обичам те, бебчо...

- Какво... Какво става? Накъде си ме понесъл така? Все още е тъмно...
- Шшт... Тихо... Тихо... Сега...
- Какво става? Защо сме на покрива?... А! Застлал си карираното родопско одеало до комина... Има и чаши... Виж! Виж! Слънцето изгрява! Колко е красиво!!!
- Знам, бебе, знам... Вземи...
- Какао! Мляко с какао! Приготвил си ми мляко с какао, за да гледаме заедно изгрева?
- И не само това, бебе... Не само това... Честита първа годишнина...
- Хей! Хей!!! Защо си сваляш боксерките?! Ха-ха! Може някой да те види... Хей! Не така! КАКВО ПРАВИШ?!? Не ме събличай тук!... Лошо момче! Лошо мом...
- Шшт... Ела... Обичам те...

- Това е толкова невероятно. Само няколко години откакто съм в този чужд град, а вече имам най-красивата жена, най-прекрасният син, най-интересната работа, а терасата на собственото ни жилище гледа към морето. Не мога да повярвам! А ти?
- Това е защото се обичаме. И нищо не може да ни спре.
- Нищо ли?
- Нищо.
- Нито той... Или тя...
- Те са минало. Сега сме си само ние тримата. Заедно. Завинаги.
- Обичам те.
- И аз. Как мина днес във вестника?
- О, лудница. Не ми се говори. Да приема ли това повишение? Това означава повече работа, повече отговорности, повече умора, по-малко ще ви виждам...
- Приеми го, бебе. Направи го за сина ни, за нас... А и имаме още да изплащаме този апартамент.
- Може би ще приема, може би... Дали все пак не беше грешка всичко това... Женитбата, детето, работата, жилището... Готови ли сме за всичко това?
- Разбира се! Докато сме заедно, нищо не може да ни спре.
- Нищо ли?
- Нищо. Аз съм винаги до теб.
- И аз, бебе. И аз...

Началото на края...

-... и тогава онзи скапаняк шефът ми вика, че трябвало да сваля материала и да го сменя с помията, която са му изпратили от партийния клуб...
-... а малкият искаше още шоколад и още, и още и още, а не трябва да яде толкова сладко, защото още е мъничък, пък и парите, дето ни ги носиш, все не стигат...
-... все пак не знам дали няма това повишение на заплатата да ми попречи да си взема отпуск, защото все повече се натоварвам, по дяволите...
-... дали не можеш да вземеш касетофона за уикенда от редакцията, за да му пускаме приказки - нищо, че е служебен, голяма работа...
-...на всичкото отгоре ръкописът, който изпратих в конкурса за нов български роман, така и не мина през онази писателска мафия в столицата, мамка му, а толкова се мъчих с него...
-... а пък новата ми приятелка Тити, на която кой знае защо и викаш лезбийка, ми даде ония страхотни дискове с джаз-хаус на купона във фризьорския салон на сестра ми, и онова момче - Деян, дето не искаше да се запознаеш с него, вика, че това го пускали и в техния ресторант...
-... чудя се само още докога ще издържа така - от работа в къщи, от къщи на работа, малкият не ме оставя да спя сутрин, ти не ми обръщаш внимание, майка ти ме мрази, а в събота ако не съм на радиопредаване, трябва да пиша за загубеното списание на руснаците...
-... може все пак и ние да си купим една уредба - от евтините, на изплащане... и малък телевизор, нали, какво ни пречи, нали ти вдигнаха заплатата отново - нищо, че пак не стига...
-... акъла не ми стига как ще го изкараме този месец, а зъбът ми пак се поду и няма как да дам петдесеттачка на проклетия зъболекар, за да го оправи...
-... а... какво?... не те чух... какво каза?...
-... моля?... нищо... нищо... карай...
-... и за уредбата нищо не каза...
-... уморен съм...
-... как ми се ходи някъде - омръзна ми да стоя по цял ден затворена тук с детето, а ти купонясваш по срещи, пресконференции и коктейли...
-... искам да си почина...
-... какво?...
-... нищо...

Краят...

- Простак! Всеки ден ли ще ми се прибираш толкова късно? И пак вониш на алкохол!
- А ти?! А ти?! Къщата пак е кочина, съдовете не са измити, прането не е изпрано, хладилникът е празен, подът е мръсен... По-добре да си наема домашна прислужница - ще ми излиза по-евтино от теб.
- Ами ти бе? Работиш в някаква въшлива провинциална редакция, никой не те чете, а пичовете на твоята възраст карат мерцедеси.
- Е, да - пичовете. Те нямат жена, дете и жилищен заем на гърба си, нали... И - къде се е ударило този път детето?! Къде гледаш по цял ден, по дяволите!
- Не е твоя работа, изверг! Питай курвата си къде се е ударил сина ти.
- Не е курва за разлика от теб, скъпа... А и не знам дали той е мой син.
- Мръсен алкохолик!
- Идиотка!
- Даваш си парите за курви и пиене, а се налага майка ми да купува мляко на детето.
- О, мама! Да - и тате! Дето не са излезли изпод леглото ми от началото на тази нещастна връзка... Е, ако ТИ не си купуваше дрешки и козметика през ден, можеше да ти остава и някой лев за детето. От МОИТЕ пари. От парите, които АЗ изкарвам...
- Простак!
- Не съм простак, когато ти изплащам гадния апартамент.
- Ами смятай просто, че си квартирант и си плащаш наема.
- Мерси. И по-хубави квартири съм имал от тази дупка. Че и по-евтини.
- Ами върви на квартира. Върви на майната си.
- Може и да отида...
- Върви!
- Слушай какво, не си ти човекът, който ще ми казва постоянно какво да правя... Работи, не пий, плащай, не излизай, спи, не чети, гледай Слави Трифонов, не слушай джаз, обичай, не обичай, стой, махай се, чукай ме, не ме пипай... Писна ми!
- На мен ми писна от теб.
- Ох, Господи! Пак същият цикъл. Два месеца откакто сме се събрали отново - и пак същото.
- Ти си скучен, стар и уморен, а и нямаш пари. Кво искаш повече? Новите ми приятели са къде-къде по-интересни от теб, алкохолико!
- Приятели? Приятели?! Две лесбийки, една мутреса, фризьор, келнер и малък саскач на марихуана. Приятели?!
- По-добри са от курвата ти и от твоите колеги в редакцията, с които се напиваш всеки петък... Сводници...
- Гледай си работата, идиотко. Тя не е курва. Просто теб вече те нямаше до мен и се появи друго момиче... Една година живях сам на строежа на ТВОЯ апартамент като скот, а ти не ми обърна грам внимание - нито когато бях здрав, нито когато бях болен, нито когато те обичах, нито когато те мразех. Помниш ли колко те молих да се върнеш при мен? помниш ли? Сега нямаш никакво право повече да ми държиш сметка за каквото и да било.
- Искам да се махнеш от тук! Веднага! Искам да се махнеш от живота ми! Чу ли?!
- И какво ще правите вие двамата? Ти не умееш нищо, не знаеш нищо, нямаш нищо. Нямаш нито образование, нито амбиции, нито умения, нито нищо. Ще трябва пак да се хванеш с някой богат чичко-паричко като оня твоя дебил от Франция, от времето преди да ме оплетеш в мрежите си.
- И какво - зле ли ще ми е? Въшльо! Драскач! Въшлив драскач! Поне детето ми ще има достатъчно пари за да живее добре. АЗ ще живея добре. Полудявам!
- Курва си ти, скъпа. Това е положението. Мъчно ми е за теб.
- Алкохолик! Мразя те!
- И аз те мразя, бебе... И аз те мразя...

КАМЕН ПЕТРОВ