автор: Faith

Знаеш ли,
че когато се опитах да ти разкажа
за болката си,
ти спря сълзите ми
с една усмивка.
Прегърна сърцето ми
и спря думите
излизащи изпод кървавите ми устни.
Усетих топлината на сърцето ти,
с първото докосване на ръката.
Чух мислите ти,
още преди да ги изречеш.
Обикнах те, преди да те позная…

От първия миг,
думите вече не могат да бъдат полезни,
във всеки един момент,
биха могли да ме лишат
от краткото време
споделено с теб.
Не искам да загубя
дори и миг с теб.
Не искам
никой да ме разделя
от теб,
за повече
от достатъчното, което мога да понеса,
час преди да полудея.

Хубаво е,
когато те обичам,
различна от всички преди мен,
друга в сравнение,
с тези от предишния ден.
Обичам,
когато обичам само теб,
без право на замяна.

Красиво е,
всеки път
когато ме караш
да се усмихвам
като дете
усетило топлината
на първите
слънчеви лъчи

Обичам те,
когато слънцето още спи
макар и забулена
в мрака
аз ще те чакам
от своя сън
ти моя мечта
да се сбъднеш!