автор: didislava

Протягайки ръка,
през жадните ми пръсти вятъра изтича,
в дланта ми слънчев лъч се плъзга по чертите,
здрависвам утринта...
Отново се опитвам
по слънчева рисунка, денят да предузная,
отвъд света на видното все търся и мечтая,
безспирно, ненаситно...
По пътя си се взирам,
в минаващите погледи копнея да проникна,
да пусна от дланта ми лъча златист да литне
доброто да подири...
Сърцата са студени,
от страх закоравяли...от страх да не обичат,
защото крият рани и белези предишни
от обич и раздели...
И аз съм скрила в мене,
болящи стари рани... ала не се страхувам,
и знам, че всяка утрин, на която се любувам
от Бог ми е дарена...