автор: penkastefanova

...


Сняг вали. Сняг вали над тепетата,
над Марица над Амфитеатъра.
Сняг- над Тракия, сняг- над Гетото,
сняг над Главната, над Джумаята.
Сняг над църквите, над минаретата.
Сняг над детски площадки, над барове.
Сняг над модното, сняг над ретрото,
сняг над погреби, над гълъбарници.
Сняг вали над хотелите, над гарите,
над тунела, площадите, лавките,
над затвора, депата, хангарите:
Господ Бог си разбухва възглавките.
Сняг вали над бордеи, над мостове,
сняг над кланици, резиденции.
Сняг над болници, кметства, над „Острови”,
над приумици, над претенции.
Сняг над дрипите, над визоните,
сняг над банки, казарми, кучкарници,
над панелите ни, над мезоните…
Сняг- над морги, над хлебопекарници.
Сняг вали над фонтана, над пощите,
над фургони, гаражи, над ВУЗ-ове.
Сняг- над дните ни, сняг- над нощите,
над бунища и над илюзии.
Сняг над паркове, покриви, статуи.
Като торти с глазура- тепетата.
Сняг вали. Сняг вали и се стапя.
Сняг над белите дни, над разпетите.
Сняг над преспите, над пъртините,
над поледиците и над кишата.
Над висулките- свещи застинали-
на смразения град над сладкиша.
Сняг вали. Сняг вали над фенерите,
над тревожните ничии улици…
Сняг вали. Сняг вали по инерция
над нещата поднулеви.