автор: vesan

Лист отронен във късната есен,
струна пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене
стих забравен. Нежен звън
на китара ни грабва пленени.
И разтварям се сякаш във сън.

От безкрая на цяла Вселена,
от космически мрак и звезди,
от метежните вихри червени
на пожари, от скръб и беди
се възраждат сега претворени
светли думи. Кристалния звън
на камбани във тебе и мене
ни понася. И всичко е сън.

Топлината на твоето тяло,
светлината на твоите очи,
нежни думи след дълга раздяла
и целувка под лунни лъчи
ще събудят магийни вселени
топла обич. С вълшебния звън
на любовен екстаз възвисени
с теб ще бъдем. Превърнати в сън!