автор: fightingone

Ужасяващата му кожа
разтегната от някакъв майстор
прилича на моята, тук между пръстите
нещо като мрежа, нещо като жаба.
Разбира се, когато се родих лицето ми беше мъничко
и преди да се родя, разбира се, умеех да летя.
Не добре, ако нямате нищо против, само воал от кожа
между ръцете и кръста ми.
Също така, летях нощем. За да не бъда видяна
защото ако ме видеха, щяха да ме свалят долу.
През август, вероятно, когато дърветата стигаха до звездите
летях от листо на листо в плътния мрак.
Ако ме беше уловил с фенера си
щеше да видиш розово тяло с крила,
извън, извън корема на майка й, ятата, всички дрезгави
и прегракнали пикиращи над къщите.
Затова кучетата в твоята къща ме душат.
Те знаят, че съм нещо, което трябва да уловят
някъде в гробището вися с краката нагоре
като несполучливо виме.