автор: storadin

Дълбок мрак
Някой хваща ръката ми.
Дърпа ме навън.
Крачка напред.
Заслепителна белота.
Снежна завеса.
Облаци, бял прах...
И студ.
Лек мирис на ароматни пръчици –
Мирис на рози.
Примесен с миризмата на сурова зима.
Завя студеният вятър на самотата.
Снежинки лудо се блъскат в клоните на дърветата.
И шумят...
Разказват история.
Една щастлива история с тъжен край
Край, в който участва смъртта.
И аз така
залутан като снежна буря,
сляп
вървя,
тъпча снега.
Но някой държи ръката ми.
Води ме през огромните преспи.
Стопля ме.
Снежната завеса постепенно се вдига.
Излизам от блатото.
Отърсвам краката си от калта.
Момичето което ми помогна.
Вече виждам лицето й.
То е неизмеримо красиво.
До толкова, че не е перфектно.
Господи.
Този разказ свършва с думите си.