Запомни ли ме вчера,
когато облече ме мракът
и като въздишка се плъзнах
по ръба на парапета?
Запомни ли ме вчера,
когато по прозореца се удрях,
и наводних ума си
и се давих
падах и от капки дъжд се сътворих,
за да те попитам отново,
преди да ослепеят очите:
Запомни ли ме вчера,
когато прелъсти ме с дъха си
и потрепнаха клепачи,
когато устните ми се напиха с глътки от желания
и успяха да ти кажат :
Запомни ли ме днес,
утре отражението ми ще чака до вратата.