автор: pord

Още търся свободна валенция за тази дума,
макар че всичко е казано вече – и то добре.
Искрените стихове могат да бъдат умни,
но рядко са хубави – като верен портрет.

Може би мълчанието - не красотата -
ще спаси и света, и нас?
Тук не става въпрос за мълчание в злато,
а за мълчание с пълен глас.

Щях да съм друг, ако не виждах връзката
между гилотината и богатия комунист.
Но животът остава и бавно къса
последния райски смокинов лист.

Вярвам във вярата, надявам се на надеждата
и пиша любов с любов.
И мълча в красотата ти белоснежна –
за мълчание винаги съм готов.

Пада снегът, без да мисли за урожай.
А лятото изглежда така далечно!
Но кой твърди, че хубавите неща имат край?
Което се е случило, то е вечно.