автор: nellagold

Отпивах те…на бавни глътки –
като младо, непокорно вино.
Докосвах те със устни –
със аромата на кафе, и …
Рисувах те със пръсти после-
много бавно, дано не ме усетиш…
Прозира в тебе всяка капчица живот.
Усещах те – със своето сърце-
успявах да се слея с тебе в мрака,
потъвах във очите ти, дълбоко-
оставяйки върху ти слънчева следа,
и …пясъчно тиктакане.
Огреяна от твоята загадъчна усмивка,
докосвайки се нежно до всяка …
брънчица любов.
Докосвах те.
Ти бе опънатата струна на цигулка,
която свиреше сама – акорд подир акорд-
Минорни…
Поглъщах те.
На …мънички парченца шоколад-
така изпълвах всеки миг на сладострастие…
Желая ли те?!
Може би, но …ме е страх.
Защото ръцете ти докосваха ме,
галейки.
Треперех.
Не от студ.
Умирах, и се раждах в тебе –
всеки път, когато чувах
в пространството нашепващ глас…