автор: cold_eyes

Тръгнах бавно в априлското утро,
Току излязла от твойта врата.
С всяка крачка-далече о тебе,
А със мисъл-там,в твоята стая.

Как в онези завивки се връщаш
дето още на мене миришат.
И докато заспиваш с усмивка
аромата ми жадно как вдишваш.

И вървя през априлското утро.
Подминавам коли и площади.
И се питам-дали не е обич?
Ако е обич-Бог да ме пази!