автор: Izabella

Когато за мен
ти беше целият свят,
нищо друго
нямаше значение.

Всичко реално
само минаваше покрай нас,
без да ни променя,
без да обсебва сънищата ни
неконтролируемо,
без да спира дишането
на небето ни.

Когато за теб
аз бях целият свят,
клишетата
придобиваха смисъл.
Свещите,
преставаха да бъдат само свещи.
Камината не беше само камина,
а нашият дом.
Портите на очите ни блестяха
и бяха все отворени.
Не мечтаехме,
защото заедността беше повече от мечтите.
Не тъгувахме,
защото не знаехме какво означава тъга,
когато
Аз и Ти
бяхме всичко
един за друг
в нашият свят.