Усещаш ло когато ме няма,
празнината във твойто легло?
Или сънят така покорява,
и запълва моето място!
Заглеждаш ли се, когато ги няма,
моите хиляди неща?
И онази бъркотия, която правя,
и все ми се караш заради това!
Дали, дали всъщност съм тая,
която пленява със допир в нощта?
Незная, но все правя опити да гадая,
сякаш ще успокоя неспокойната си душа!
На Стаси