Прощавай, светъл небосвод,
под теб живея в своя дом
и тичаше като сърна
под слънчевия бласик и луна
Ти, Любима моя,
най-желана в земния предел,
дори разбит да рухне цял
в първичния бездънен мрак,
аз тъй го бих възвърнал пак -
замя, море, зора и ден
и че зърнал твоят спомен...