автор: Celena

На моето училище


На живота най-пъстрите багри –
от провали до бляскав успех,
ме посрещат във твоите стаи,
мое скъпо ЕГ „Бертолт Брехт”.

Бе за мен хубав сън и сега
не усетих как бях изживяла
пет години във смях и тъга,
но настъпи и час за раздяла.

На сбогуване много боли,
а съдбата ми бърза, не чака,
ала знай, че през всичките дни
ще те пазя грижливо в душата.

Ще си спомням с усмивка за теб,
с благодарност и мъничко сълзи -
ти показа ми пътя напред,
но при тебе с любов ще се върна -

ще поспра за минута едва
до студения праг на вратата,
ще поплача и чак след това
ще си тръгна сама в тишината.