автор: sashtata

Когато се изморявам
от балансиране
да крепя световете -
в мен
и този край мен,
се чувствам като онова дърво,
отдало се в прегръдките
на смокинята удушвач.
Има го някъде в тропиците -
бавно задушава
и пие живота на всичко,
до което се докосне.
Странна е такава обич, нали?...
Но в такива моменти
разбирам дързостта на розата,
объркала сезоните,
сияеща посипана със среж.
И тя не мисли за цената -
живее в прегръдката
днес.