Шастлив ли си страннико, плюл на мечтите си
забравил добро и потънал в тъма
щастлив ли си, гледайки празното в дните си
тъгата в очите на своите деца
щастлив ли си, мятайки злобни послания
към хора, към чувства добри и дела
щастлив ли си газейки с мръсни копита
по бели светулки блестящи в нощта
Щастлив ли си, бъркайки с пръстите хищни
в кървящата плът на ранена сърна
и има ли дяволски блясък в очите ти
в очите и виждайки сетна сълза
Щастлив ли си, лягайки вечер в леглото си
успял да раниш, пак с неверни слова
и помниш ли, някога беше доброто
което ти даваше силни крила