ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 844
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 845
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |    Отвъд границата на прилива Отвъд границата на прилива съм ничия.
А все натам ме тегли да скитам.
Там брегът и вълните се сливат.
Там стихват стихиите,
забравили разбитото.
И всяко едно усилие -
обезсмисля се...
Отвъд границата на прилива
нищо на никого не принадлежи.
Няма следствия и причини.
Никой, на никого, не дължи.
Застиват бъдеще и минало
в едно настояще, измислено,
сякаш нарочно, неустойчиво,
съдбите дописало
с бледи щрихи
от малки докоснати истини.
Отвъд границата на прилива съм всичко,
което някога съм искала.
Сблъсък и магия,
отражения и действителност.
Различна всеки миг,
безпаметно истинска,
мамеща и неудържима,
безсезонна,
непреходно бисерна,
търсеща свят, затворен в длани – като в черупка от мида
и очи, открили ме
и споделили...
Пристъпи... За да ме имаш...
_______________
Публикувано от aurora на 28.12.2007 @ 09:24:04
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Отвъд границата на прилива" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отвъд границата на прилива
от zima на 28.12.2007 @ 10:38:41
(Профил | Изпрати бележка) | Имаш още работа ( според мен), доизглади го, изясни си по добре концепцията за съдържанието - какво точно искаш да кажеш, да изразиш. Имаш добри образи, добро ритъмно въздействие, но образите са противоречиви, хаотични, не разкриват ясно идеята ти. Тя е там и е много въздестваща, само отрони излишното. Добави необходимото. Търсиш зад прилива- какво ? ( Свободата, забравата, настоящия миг, красив, истински и непритворен. Но там си ничия и искаш той да те последва." Отвъд границата на прилива съм всичко,
което някога съм искала д а б ъ д а."
Извинявай, ако прекалих, но го харесах. Доизпипай, можеш!
|
Re: Отвъд границата на прилива
от chocolate на 29.12.2007 @ 06:02:22
(Профил | Изпрати бележка) | Доста е абстрактно всичко: ако приемем земята като символ на стабилното и устойчивото в живота, а морето - хаосът и стихията, съществува една "ничия земя", условно да я наречем границата на хаоса, която не е в морето , но е отвъд границата на прилива. И понеже всяка една сложна и развиваща се система (и човекът) се стреми към въпросната граница, защото ако е далеч от нея - закостенява в прекалената си сигурност, а ако я премине - разпада се => следва че сме най-истински там - на границата на хаоса, отвъд границата на прилива. Там усещанията са екстремно истински, не се стреля с халосни патрони, действията не свършват със спускането на завесата и гледката от ръба на пропастта е най-красива... Както и да е - аз (литературната героиня) съм там, отвъд границата на прилива, ничия... Шансът за някакво докосване, сбъдване, или каквото и да е, е съществува само ако и "ти" си там...
Та такава е концепцията.
За доизпипването - със сигурност има какво. Но тук, в Хулите, няма много време за доизпипване. Тук ценното е зарядът, това, което те взривява при прочит, идеите и посланията. Ако стиха реши някой ден да си търси място в стихосбирка - тогава наистина ще трябва да се поработи по него, суров е.
Благодаря за коментара!
:-) |
]
Re: Отвъд границата на прилива
от zima на 29.12.2007 @ 09:45:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Прочетох отговора. Оценявам искреността. Концепцията ти ме заинтересува.Но се нуждая да помисля, искаш ли да продължим разговора или го считаш за приключен за себе си? Ако приключваме, искам само да кажа, че целите, които си поставила пред себе си, са постигнати. Това, от последната част на коментара ти, го имаш и го даваш на другите. Аз ти благодаря. |
]
Re: Отвъд границата на прилива
от zima на 29.12.2007 @ 22:23:02
(Профил | Изпрати бележка) | Мила Шоколад, стихотворението ти ме преследва. Четох го няколко пъти днес и много мислих върху него. Прочетох и други твои творби. Аз съм израснала на морето. Днес, след отговора ти, усещам по друг начин написаното. Много ми харесва! Чувствам прилива, трептенията на водата, отраженията...
Колко лесно можем да сбъркаме, когато не разбираме нещо! Това ми е за урок. А на тебе от цялото си сърце пожелавам успех! |
Re: Отвъд границата на прилива
от chocolate на 31.12.2007 @ 08:00:24
(Профил | Изпрати бележка) | Ах, морето... Дано никога не свършва магията му.
И дано Господ вразуми тъпите копелета, които го бетонират и корумпираните властници, които го допускат.
Морето те кара да отвариш душата душата си - като пред всяко нещо, пред което усещаш нищожността си и се докосваш до вечното...
Успехи и на теб! |
]
Re: Отвъд границата на прилива
от zima на 31.12.2007 @ 11:05:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Колко хубаво говориш, Шоколад, и вярно! Благодаря за пожеланието. Весела Нова година! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
