автор: nega03

Дано със другата да е различно,
да споделя твойте въжделения.
Дано хареса крайните ти люшкания
и с лекота приема всички похождения.

Дано, когато нараниш я,
с благодарност тя да те целува.
И когато със обиди я обсипваш,
с усмивка да приема твойте думи.

За мен това не е нормално,
но явно друго яче ти си мислиш.
Стана ежедневието ни банално
приемаш ме, а после ме прогонваш.

До гуша ми дойде от настроения,
живот нелесен и аз живея.
Всеки ден за мен е оцеляване,
за теб е шеметна емоция.

Пожелавам ти да слезеш на земята.
Зарежи миражите хлапашки!
Не живеем в рая със цветята,
а борим се с живота, с юмруци и юнашки.

Всеки свое детство има,
но време е отдавна да пораснеш.
Децата ни са вече влюбени,
а ние се държим като глупаци.

Бъди разумен и с достойнство,
по мъжки постъпи веднъж в живота.
Свали си очилата в розово
и погледни реалността сериозно.

Живееш ден за ден, чергарски,
от цвят на цвят, като пчела прелиташ.
Коя ли ще те трае повече от месец,
да си развяваш коня хаотично.

Всеки има планове в живота,
а ти си като летен вятър неспокоен.
Току повееш леко и прохладно,
току извиеш буря с дъжд пороен.

Живей във свят измислен
но другите след теб недей повлича.
Бъди поне един път искрен.
Знаеш ли, какво изобщо искаш?