автор: Mielikki

Понякога безкрайното шептеше
на сянката ми приказни химери
понякога я блъскаше с гранитна злост
да падне от земята.
Понякога мигът болеше
и вярвах в новини от вчера
понякога дъждът не беше мост
изопнат между тебе и зората.
Понякога не знам дали не беше,
дали ще бъдеш и ще те намеря
понякога на щастието съм гост
и заедно се загубваме в мъглата.