автор: angel555

Преди всичко трябва да призная, че стана по моя вина. Въобще не предполагах, че лампата, която онзи стар мошеник Аладин, собственика на антикварното магазинче ми пробута, е родния дом на Акбал-Ес-Салех де Велаяти, известен още и под псевдонима Велик Дух Лъжец на лампата

Преди всичко трябва да призная, че стана по моя вина. Въобще не предполагах, че лампата, която онзи стар мошеник Аладин, собственика на антикварното магазинче ми пробута, е родния дом на Акбал-Ес-Салех де Велаяти, известен още и под псевдонима Велик Дух Лъжец на лампата и че по този начин негодника си решава 300 годишния проблем като прехвърля всичките си проблеми върху собствените ми рога - защото аз Сатанаил, един от най-изисканите аристократични демони винаги съм разглеждал измамата като едно от най-благородните изкуства и никога не съм омагъосвал принцеси, които сами не са го пожелавали, нито пък изпивал последната капка кръв на жертва, която току-що е пила Coca-Cola, защото от последната получавам алергии.



Но Акбал-Ес-Салех де Велаяти беше нещо друго - лъжите, които той разправяше на младите девици, както и обещанията, който той непрекъснато даваше, бяха позор за цялото ни съсловие, защото нищо, ама наистина нищичко от това, което той обещаваше не се случваше и след това хората гледаха несериозно на нас демоните и даже и на мен, Великия Демон на бялата и черна магия - така например, преди 3 месеца красивата принцеса Франческа ме потупа по рогата, докато весело се смееше и ми каза закачливо:
- Знаеш ли, че духа на лампата каза, че не съществвуваш - ти си само плод на моето въображение и ако искам мога и да те ухапя по носа, и - бога ми - тя наистина го направи, и - представяте ли си - аз, дето толкова много принцеси съм омагъосал и покварил, да бъда принуден да се спасявам през задния прозорец, само защото носа ми е слабото място.



Та, разбирате, че оттогава нямаше ден да не копнея стария негодник да ми падне в ръцете и да си поприказваме насаме, без да може да се скрие в лампата - та така бях замислил едно рафинирано отмъщение и първоначално мислех да запуша лампата и да я хвърля в най-буйния огън на мрачния Тартар, та да види подлата нещастна твар аз съществувам ли наистина или съм плод на болния му мозък, но като помислих, разбрах, че имам нещо по-добро за него. Франческа, моята любима принцеса, вече нетърпеливо се оглеждаше за мъж - а има ли нещо по-хубаво за една девойка от това, да може да затваря в лампата по всяко време обекта на своята любов - та явно тя вече беше готова за една незабравима среща с него, а и той бе подготвен за демон като нея.


И така, след като грабнах лампата и обещах на Акбал да направя всичко възможно, за да накарам принцесата да се влюби в него, защото идиот като него със сигурност се считаше за неустоим, а Франциска, чиято невероятна суетност бе пословична, веднага налапа въдицата. „Наистина ли, Сатанаил, наистина ли ще съм единствената принцеса, която ще има вълшебен дух, затворен в лампа?" „Да, ваше величество, но той е тъй лукава и подла твар, че ще ви обещае всичко само и само да го пуснете на свобода и тогава няма да бъдете само вие единствената принцеса с истински оригинален дух, а ще се появят още много такива, та, не сваляйте никога запушалката от лампата и говорете повече време с него, защото Акбал е доста недодялан и въобще възпитавайте го по ваше образ и подобие". Естествено негодника Акбал вече бе разбрал съдбата си, защото бурно чукаше отвътре и протестираше какъв мошеник съм бил и как гнусно съм го измамил, но за щастие суетата на Франческа бе по-голяма от ума и и той със сигурност щеше да бъде задавен в порой от „мъдри мисли" и слова, но пък олигофрен като него без съмнение щеше да оцелее - за разлика от мен, той винаги бе считал класическото образование за нещо безцелно и глупаво, но такава бе и философията на Франческа, така че кой можеше да ме обвини за това, че събрах две сродни души, орисани да живеят заедно през следващите триста години - но пък какво ли не прави човек, за да ощастливи приятелите си, пък бил той и демон.