автор: Izabella

Онова,
което не казахме,
по-добре да не чуем и двамата.
По-добре нищичко да не знаем
за получувствата, взети на заем.
В тишината на късния залез,
сред вълни очите си крием.
Онова, което не се случи,
тихо в мислите ни ще изплита.
Нежността ни, след дълго отричане
с въглен рисува по липсата.
Цинична съм предвечерно,
любовта е „самотно изкуство”.
Претъркулна се огнено на луната
опашката не укротена,
и опари следите от устните ни
твоите в мен, моите в тебе.
Белезите така ни отиват,
ти отново търсиш ръцете ми,
простихме ли си, че ни има
или още изтриваме,
цветовете си.


-------------------------------------
Далече ли си.
Далече ли съм.
Когато се страхувам да ти обясня,
колко много ми липсваш…