С очите си на кръст ще те разпъна,
с целувки после ще те възкреся,
звезди ще набера в нощта бездънна
косите ти със тях да украся.
Луната ще открадна от морето,
в замяна то ще иска моя глас,
но ще помоля тази нощ щурчетата
за теб да свирят нов "Брилянтен валс".
А мен скалите ще дарят със мъдрост
и с бяла нежност - пяната-река...
Дори със ветрове да ме завържат
от тебе пак не ще се отрека -
войници ще засрами смелостта ми,
децата ще разсмея със наивност,
а утре с първите петли ще стана
страданието да посрещна, идното...