Безкрайно просто
реши да си отидеш.
За едната чест
в дома си да върнеш.
За две красиви,
любими очи
на едно
прекрасно
и твое дете
Ще ме влачиш
след себе си
като ненужен товар...
Опити жалки
да оставяш,
забравяш
по гари
и кръчми -
ненужни усилия.
Отеквам
в дъха на жена ти -
безкрайно цинично
и може би подло,
а мислехме
да надхитрим съдбата.
Прецакани няма,
убийствено празни,
сами
и бездушни.