автор: Miuuim

Вбесяваш ме,
когато мълчиш
настреща ми
и ме гледаш
почти усмихнат,
а аз се мъча
да разчета
в очитете ти,
в движението
на устните
и ръцете ти
някакво послание.
Защо
не говориш
със мен?
Искам да слушам гласът ти,
а не тракането
на релсите
и да броя
километрите,
които остават,
за да мога да избягам
от твоето мълчание.
Имам да ти казвам,
толкова много неща,
а понякога се чудя,
дали изобщо
те познавам?
(Отговорът е не.)
Да, знам, че не пишеш
за такива неща,
но умирам да
пишеш за мен.

За Бога,
говори със мен
или поне ме докосни,
за да не се страхувам
от твоето мълчание.