"На всеки е дадено толкова, колкото може да носи."
Калин К.
Не заспиваме...
Не заспиваме още, нали?
А сънят отлетял ни е толкова нужен.
Като рана от хвърлена дума боли
тази предълга нощ незаслужена.
Всеки под звездата си ще се спре,
ако тръгнем на закъсняла разходка
по пътя на умореното време...
И ще чакаме тихо и кротко
да угасне звездата.
Ала преди това
ще засвети от слънце по- ярко...
А после ще се превърнем в трева
или в цвете с невиждани шарки.
После- лесно- щом няма да носим отвъд
нищо, дето във шепи се носи.
Като сняг по клепачите ще се стопят
всички наши сегашни въпроси.
Като дъх на дете ще се върнем ли? Да.
Ако чисти си идем, простили
всяка болка и всяка вреда,
която сме си причинили...
Не заспиваме още, приятелю скъп.
Виж вратата ни: като отворим-
вместо праг е изпънал гръб
онзи ръб
между Небето и хората...